Разширяване на параметрите на самоотбраната – това се случи на първо четене с промени в Наказателния кодекс, предложени от "Обединени патриоти".
Коментар на редактора
Промяната, като почти всяка промяна в България, изобщо не се прие еднозначно. Моментално определен кръг медии, извън този на Пеевски, наблегнаха на следното – с новите текстове се засилва опасността от неоправдани убийства. И именно заради тази гледна точка пиша и следващите редове.
На първо място – един закон никога не може да бъде съвършен. Никога! Това е основен принцип в нормотворчеството. И причината е, че животът е толкова богат и пъстър, че няма как да бъде вкаран абсолютно и изцяло в който и да е закон или кодекс. Затова и разни примери на защитаващи тезата как не трябва изобщо да има промени, тъй като ще тръгне сега една върволица от убийства – например защото мъж и жена се скарват през нощта, мъжът излиза ядосан от вкъщи, жената го догонва и му лепва шамар и благоверният ѝ не издържа и я застрелва – самоотбрана е, не вървят. Не вървят, тъй като веднага идва реципрочен обратен пример – прибирам се вкъщи с детето от разходка, вътре влезли двама-трима да тарашат, единият реагира по-бързо от мен, хваща детето и заплашва да го удуши, ако гъкна. Никой от неканените гости няма оръжие, но пък аз имам пистолет и съм си вкъщи – сега ако го ползвам, какво ще стане в съда?
Затова във всяка законотворческа дейност следва да се анализира какъв принцип се залага. В случая принципът е неприкосновеността на личното жилище и личността. По отношение на личното жилище, всеки прекален демократ да си помисли как е в САЩ, преди да тръгне да говори.
По отношение на личността е малко по-различно – уточнението в промяната, че говорим за неизбежна отбрана когато ни нападнат нощем е абсолютно безумие. Значи ако е денем не може да си използвам пистолета, ама нощем може?! Що за логика е това? И друго - "нападението е от две или повече лица". Представете си как три деца на по 13-14 години опитват да помогнат на свой връстник, който е тормозен от мъж на 30 години, ходещ редовно "да блъска" и поназнайващ това-онова за бойните спортове и оръжията, заради което носи и огнестрелно такова. Неизбежна отбрана?! Друг пример – жена на 24-25 години чака на автобусна спирка привечер, сама е, но носи в себе си оръжие. При нея идва мъж на 35-40 години, с около 10-15 килограма по-тежък и 10-15 сантиметра по-висок, който решава, че му се иска нещо – дали да ѝ посегне на половата или имуществена неприкосновеност. Един на един са – неизбежна отбрана?!
Идеята за неизбежната отбрана е много хубава. Заложените в момента параметри за осъществяването ѝ – не съвсем. Трябва да има поправки със сигурност. Трябва и друго – да не забравяме, че който и да е закон работи само тогава, когато има институции, които пазят прилагането му и го тълкуват адекватно. И да изискваме такива институции!
