7,15 часа сутринта в трамвая. Повечето пътници са полузаспали деца, отиващи на училище и родителите им. На една от спирките се качва момиче, подпира се на апарата за билети и ... отваря книга. И я чете. Детето не беше на повече от 10-12 години. Да, млади и по-възрастни хора, четящи в метрото, трамвая, автобуса сме виждали. Но деца – истинско събитие.
Хвърлих убийствен поглед на сина ми и му подхвърлих злобно: „Виждаш ли!?!“
Та така, има деца, които четат, четат докато пътуват, може би и на връщане от училище също четат... Не можех да пропусна да го отбележа и помолих детето да го снимам.
На седалката до него (както се вижда от снимката) седеше друго момиче, с 1-2 години по-голяма от четящата ни любимка. През цялото време тя нито веднъж не вдигна поглед от телефона си, дори когато чу шума от снимането. Всъщност, може би и тя се е зачела в нещо... Така да бъде. Сигурно има какво още да се предположи или каже, но мисля, че това е достатъчно:
Четящите деца са красиви. Те влизат в новините. Сега с тази статия, дай Боже след години с постиженията си – повод за гордост, за нея, родителите ѝ, а защо не за страната ни.
Така де, големите неща тръгват от малките. И те стават с четене и стремежа към това да научиш, разбереш между две спирки, в 7 часа сутринта, преди училище...
Автор: Евгения Гигова
