Изминалата 2020 година, ако не друго, поне опита да ни научи на повече скромност. Трудно ми е да кажа, че добре го научихме този урок - даже съм политически коректен с този език - всъщност съм дълбоко убеден, че почти нищо не сме научили. Само един пример от последните часове на 2020 година - Уолстрийт е с нормална сесия на Нова година, т.е. в най-празничния ден за цялата планета, независимо от религия и политика, жаждата да правиш пари пак не е смирена! Затова за новата година пожелавам едно - малко повече да понаучим къде ни е мярката.
За 2020 година бях наредил куп пожелания - според житейската философия на различните типове хора. Но този подход е грешен - защото философията на всеки е да бъде щастлив. Само малко трябва да се осъзнаем, че не бива щастието на един да е за сметка на щастието на друг. Поне малко.
Замисляли сте се, че преди коронавируса живеехме в постоянния ритъм "още"? Още от това, за да си щастлив. Още от онова, за да си по-щастлив. И никога не стигахме до "най", защото все имаше някое "още" зад ъгъла и трябваше да го преследваме! Сега, когато пандемията удари така, колко от нас почнаха да се замислят за това? И колко наистина тръгнаха по пътя, че не ни трябва "още", че е "достатъчно"? Можем ли да сме повече и повече по този път - достатъчно от материалното, повече от духовното? Повече грижа за душата!!!
А сега за пожеланието - нека 2020 година да не е била трейлър на 2021 година! Нека надеждата поне да я докоснем, не само да се взираме да я видим. Повече здраве и толкова щастие, колкото ни трябва. Повече скромност, отколкото алчност. Повече разбирателство, отколкото ежби. Повече хармония, отколкото хаос. Повече мислене преди говорене.
И най-важното - да усетим, че вървим към по-добро, а не към поредната серия на безнадежност! Защото тогава няма никакъв смисъл - независимо какви сме, на първо място сме хора и без други хора не можем да живеем и да сме хора!
Автор: Ивайло Ачев
