Изборно време е – сигурно сте разбрали или ако не сте, да знаете. Познати и недотам познати политически муцуни цъфтят по и от всички видове екрани, познати на човечеството – и обещават ли, обещават. Да, но както добре знаем след безбройните повторения какво бил казал Бисмарк, най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов. И за да е ясно кой колко лъже, в следващите редове представям една характеристика на политиците у нас и различните типажи – според това кой какъв майстор на извъртането е. Характеристиката е съставена на база светоусещане предвид дългите години отразяване и слушане на предизборни приказки:
1. Наглият. Толкова е затънал/а, че чак сам/а си вярва на глупостите – не по цял ден, но по половин със сигурност. Разбира се, и дума не може да става, че друго мнение освен неговото/нейното може да е дори милиметър меродавно.Той/тя лъже така, че даже слънцето да залязва, ще каже, че изгрява – и не само не се срамува, но се гордее с това. Защото това му/ѝ е мерилото за успех – в политиката и живота. И не му/ѝ пука, когато лъжите биват излагани на показ – защото ги бълва в такова количество, че достатъчно минават всяка възможна цедка и пускат корен в главите на достатъчно гласоподаватели – като в касичка за осребряване за още един мандат, и за още един, и за още един ...
2. Умереният. У него/нея все още е останала някаква самокритичност, защото някой, някога в детството му/ѝ е набивал в главата му/ѝ, че светът не се върти около него/нея. Затова, когато дойде време за големите лъжи – т.е. избори, гледа да не излиза прекалено в светлината на прожекторите. Но партийната вярност все пак е по-силна от съвестта – а и трябва да се яде, нали така? Затова се срамува тук и там, от този или онзи наглец в политическата сила, чийто член е, но ще му/ѝ мине!
3. Забравеният. Преди години беше страхотен/страхотна фурия на политическата сцена, сега е просто придатък - толкова мъничък, че и с лупа не можеш да го видиш, трябва минимум някой микроскоп на НАСА. Роднините още знаят, че се занимава с тази работа, но никой друг – на никой друг не му пука, че още е жив/а. Толкова дълго е бил/а политик, че всяка торба от лъжи – каква ти торба, цистерна, язовир по-скоро, океан даже, всъщност цяла Вселена, е изчерпана непоправимо. В отчаян опит пак да издрапа, говори дори истини – но всеки знае, че ако вземе дори малко власт, всяка истина ще се разпадне – като ръждясало до пълна корозия желязо!
4. Наивникът. Да не си помислите, че той/тя е нещо фен на истината и честността, независимо от обстоятелствата? Не, просто толкова му/ѝ е капацитетът, че лъже както лъже дете, като не си е написало домашното в първи клас. И тъй като няма още опит в политиката, не залага на наглостта като подправка на блудкавата лъжа, а опитва да компенсира с тон, с жестове, с афоризми "ама така е едикъде си", като едно търсене в Google за 2 секунди показва, че и ТАМ не е така - изобщо! Но тъй като далеч не е сам/а на този свят, този типаж си доста често прибира достатъчно вот, за да може да се развие - и да пробва номера поне още веднъж, и още веднъж, и още веднъж ...
5. Искащият промяна към по-добро. Знаеш, че го/я има, но не си го/я виждал. Защото е толкова рядка порода, че дори вицовете за тролей номер 8 в София – всеки знае, че го има, но никой не го е виждал, не ловят. А всички ние търсим точно тази порода – по принцип. Но тъй като е изчезващ вид, толкова сме се отчаяли, че сме махнали с ръка. А и този тип най-лесно се превръща в някой от другите по-горе, защото средата е непоправим коректор! И става страшно - защото обикновено е достатъчно умен, за да се превърне в хибрид между тип 1 и тип 2. Така малцина от малцината устояват - камо ли да могат да реализират идеите си.
п.п. Аз все пак ще гласувам – до последно ще търся някой от последния тип. Направете го и вие!
Автор: Ивайло Ачев
