Добре направиха патриотите, че предлагат да се преименува 24 май, като се махне славянският елемент.
Има и други детайли освен названието, например на коя дата да се празнува, да се слее ли с църковния или да си остане светски. Прагматиците ще кажат - всичко сме сколасали, та до имената на празниците опряхме. Само че не са прави, защото - първо, колко нации имат собствена азбука, и второ - колко милиона ползват тази азбука? Цяла Европа и цяла Америка пишат на латиница. Българските букви са безценни, защото ги ползват 300 милиона души. Затова не е дребен въпросът да имаме специален празник, който да е точно техен.
Въпросът, разбира се, има сериозни политически измерения. Който и руснак да попитате, особено ако е млад, не знае нищо по въпроса - азбуката си е руска. Пропагандната машина го втълпява на няколко поколения. Затова БСП и ДПС ще помислят между първо и второ четене, не по други причини.
Руснаците винаги трудно са приемали факта, че пишат с български букви. Преди три години депутатът от руската Дума и бивш шахматен шампион Анатолий Карпов обяви, че кирилицата произлиза от Византия. Шапка ще му сваля, ако научи грък да каже "жичка". Ц, Ч, Ж и Ш са непроизносими за елините и те нямат тези букви. Ние пък нямаме придихания и звучно Х, например.
Карпов - както и да е, изказал се неподготвен. Ами Путин, който заяви, че славянската писменост идва от Македония? Щом Големият брат така мисли, тогава е съвсем правилно да си наречем азбуката българска, каквато си е. Историците отдавна са доказали кой, кога и как я е създал. И къде.
Какво обаче печелим и какво губим от раздялата със славянския елемент в името на празника?
Ако не се простираме към "вси славяни", игнорираме идеята, че сме цивилизатори на славяноезичните, упорито тиражирана от Божидар Димитров. Но пък може би е дошло времето да се откажем от тази "мегали идея". Защото от обратната страна на монетата с надпис, че сме дали на вси славяни букви, може да се прочете и друго. Например, че тази писменост е славянска, а не българска.
Точно този риск отпада, ако наречем празника така, както предлага ВМРО.
Историците може безкрайно да спорят славяни ли сме или не, но езиковата близост е факт. Макар че днес братята славяни, включително сърбите, са под силно влияние на латиницата. Тя, впрочем, ни залива днес отвсякъде и в нашата собствена държава. Затова е важно не само да преименуваме празника, а и да си отстояваме това, което е доказано наше.
Автор: Евелина Гечева
