Хубаво е казусът с бурките да бъде приет насериозно. И не защото е препоръчително сами да си създаваме етническо и религиозно напрежение, а напротив - защото искаме да живеем както досега - в мир и толерантност.
Първо, нека е ясно, че в България основание за страх от мюсюлманите няма. Българските мюсюлмани са добронамерени, съвестни граждани на страната, които проповядват умерен и позитивен ислям. Тях не трябва да подозираме и да обиждаме с обвинения.
Те обаче също трябва да ни разберат. Живеем в такъв свят, в който ислямът създава проблеми. Може би не същият ислям като на хората в Родопите, но пак ислям. Мюсюлманският фундаментализъм има политическа основа и тя се подклажда от политически фактори на международно ниво. Саудитска Арабия може както да стопанисва централната джамия в Брюксел, така да финансира изграждането и функционирането на молитвени храмове в България. И това вече е опасно.
В Сърница, Ардино и Гърмен жените не се разхождат с бурки. В Пазарджик обаче са започнали да се разхождат. "Заради бога", казват. Нима останалите мюсюлмани от всички краища на България са по-малко мюсюлмани? "По-неправилни" мюсюлмани? Защото са избрали кърпата или пък защото изобщо не ходят забрадени?
Сравнението с монахините в християнството е абсолютно несъстоятелно, защото те са само и единствено религиозни служители. Обикновената жена християнка не само няма изискване да се облича като монахиня, тя няма право.
В сърцето на българския ислям няма фундаментализъм. Ето защо, когато някъде се появят крайни елементи и практики, имаме причина да се притесняваме. И не само да се притесняваме, а и да вземем мерки.
Идеята за забрана на бурките не е лоша. В настоящия момент поне. Никога не е умен ход да слагаме забрани на проявленията, чрез които един човек се чувства щастлив и себе си, но е важно това да не застрашава останалите. Случаят с бурките заслужава забрана, защото те са чужд и екстремистки елемент, който няма място на картата на българския ислям. Не защото българите християни казваме така, а защото българите-мюсюлмани го правят.
Отделен фактор в цялата история са ромите, които винаги са били лесен за насочване в една или друга посока елемент. Това е допълнителен аргумент, който е външен за българския ислям. И с който, поради тази причина, по логика, борбата би трябвало да е по-лесна.
Затова забраната на бурките не би трябвало да се възприема като атака срещу исляма в България. То е все едно да се забрани на жените-християнки у нас да влизат в църква задължително покрити с кърпа. Това и без друго не се прави - първо, защото не сме толкова крайно религиозни, второ, защото е още една неоснователна и безсмислена догма на църквата.
Макар, че българският ислям е мирен, винаги ще се намерят външни или вътрешни сили, които ще искат да разклатят установения от векове религиозен баланс в България. И срещу тези сили трябва да се борим без да се замисляме. Защото залогът е прекалено висок и защото мирът не е даденост.
Автор: Десислава Любомирова
