Къде ли нямаше пожари това лято у нас. Големите жеги, липсата на дъждове и потъналата в суша природа бе идеалната предпоставка за нови и нови огнища. Но няма огнен ад, който да се самопредизвика просто така. Почти навсякъде нашенската небрежност и ниска култура към боравенето с огън на открито застрашиха човешки животи, населени места, покъщнина и изпепелиха хиляди декари с треви, храсти и дървета.
Коментар на редактора
Благодаря на българските огнеборци! Благодаря на доброволците, полицаите, военните, горските и общинските служители и на всички хора, които ден след ден се изправят срещу огнените стихии в опит да защитят света около себе си.
Някои ще си кажат "какво толкова, на пожарникарите това им е професия"! Не, не е така! Това е отдаденост и призвание. Това е жертвоготовност. Да надмогнеш себе си в името на доброто за другите, да се пребориш с изтощението и да намериш сили, защото отговорността те тика напред към пламъците.
Докато от висотата на пренебрежението българският политически елит си почива по курорти или се надвиква за безсмисления президентски вот наесен, долу сред пепелищата и черните угари хората се оправят както могат и както винаги.
Заради безразсъдство и глупост изгоря половин България - и в буквален, и в преносен смисъл. Едни палят сухите треви, други - бъдещето ни. И в двата случая се намират такива, които да крачат след пораженията и да се борят с последствията.
Но днес шапките са долу за огнеборците, които не говорят, а се борят.
Наясно съм, че едно "Благодаря!" или потупване по рамото не е кой знае какво. Даже нищо не е! Но пък трябва да се казва на всеки, който ти е сторил добро.
