Осми март е. Празникът на жените в месеца на жените. Измислен празник. Комунистически празник. Защо пък жените ще имат празник, а мъжете да нямат? Айде пак с тоя празник – а като бяхме в училище, всички момчета страдахме на гадния осми март – заедно и поотделно. Ставахме жертви заради женорята и незнайно откъде пръкналия се ден на официален каприз – май от комунистите, както казах вече.
Тези и куп други незнайни аргументи се появяват в главата на всеки търтей, който на осми март няма да се сети за жена си, за майка си, за баба си, за сестра си, за дъщеря си. Търтеят не се замисля, че е възможно той да е такъв, защото до себе си има поне една жена, която го влачи през живота.
Осми март е ден, в който жените са показали, че са поне толкова силни, колкото и мъжете – защото са се преборили да ги видим и да ги оценим. Преборили са се да ни докажат, че сме ги подценявали, а все още го правим и трябва да бъдем убеждавани да не го допускаме. И да не си кривим душата – тъпотията за силния и слабия пол е измислена от някой комплексар. Защото жените като цяло са по-силни от мъжете. Оспорвате ли го, мъже? Я си помислете всеки месец да имате по близо седмица, в която не сте в оптимално физическо състояние. Всеки месец доживот – това е нечовешко изпитание за психиката. Колко мъже биха го издържали?
Жените не са само наша опора – те са половинката, без която не можем. Сърдим им се, дразним се – защото мислят различно, защото подходът им е често неразбираем за нас, но нас нямаше да ни има без тях. Жените носят хармонията, обичта и мира в мъжките души. Жените ни правят по-отговорни и по-добри – само това да беше, достатъчен е празникът. И, разбира се, колко по-скучен щеше да е светът без жени. За всичко това и за онова, за което съм забравил – честит празник, мили дами.
Автор: Ивайло Ачев
