Яростното противопоставяне по повод Хелоуин всяка година има своите корени и причини и е здравословно да сме наясно с тях. Не за друго, просто осъзнато се живее по-добре.
Мнозина ползват по инерция аргумента "Когато американците сложат мартеници, тогава и аз ще празнувам Хелоуин". Той обаче е несъстоятелен, повърхностен и недомислен. Мартениците за американците нямат нищо общо, защото желанието или нежеланието ни да прегърнем нещо би трябвало да идва и да зависи от самите нас, не от действията на друг.
Истината е, че имаме такава чувствителна реакция срещу Хелоуин, защото усещаме традиционните си ценности и обичаи под заплаха от нещо напълно чуждо, от нещо изключително комерсиално, от нещо, което увлича най-податливите - децата, и от нещо, което не носи никакъв смисъл, с който можем да се идентифицираме.
Поради тази причина например далеч по-слаби брожения има всяка година около Деня на влюбените. Да, на практика това е католически празник, но никой не го отчита с тази мисъл. 14 февруари се ползва повече за повод, отколкото за пълнометражен празник, защото възхвалява една общовалидна и общочовешка ценност - любовта. А тук разлика между религиите и народите няма. И ние сме хора, и ние се обичаме, следователно просто ползваме датата като повод да го покажем.
С Хелоуин обаче това не е така. Той е напълно чужд, напълно различен като концепция и ритуали. И затова българите, за които смисълът на традициите, посланието на обредите и значимостта на празниците имат значение, чувстват Хелоуин като много агресивно чуждо тяло, което инстинктивно отхвърлят. И в това е напълно нормално. Има обаче други българи, за които тези неща не са толкова важни. Те не търсят смисъл, за тях е достатъчно, че просто се забавляват. И е хубаво двете групи да престанат да се съдят и обиждат, защото това не помага на никого.
Има някои неща обаче, които биха помогнали на тези, които се чувстват дискомфортно в целия цирк покрай Хелоуин.
Това е като битката за кирилицата. Дълго време маймуницата беше овладяла чатовете, имейлите, sms-ите. Когато обаче един народ има здрави устои и близки, естествени традиции, те успяват да окажат съпротива на подобни външни фактори. Така и кирилицата успя да окаже съпротива и днес все по-рядко виждаме шльокавица в интернет пространството.
Та какво могат да направят българите, за които Хелоуин е агресор? Много помага по Коледа или Великден да не водите децата си по екскурзии насам-натам, а да ги запознавате всеки път с топлината и уюта на това семейството да се събере и да прекара тези толкова светли празници заедно. Помага да ги отведете на Сурва в Перник, на мъжкото богоявленско хоро в Калофер, на хвърлянето на кръста в града ви, на Роженския събор, на фестивала в Жеравна, да месите заедно козунаци, питки и баници, да ги научите на някое и друго хоро, да им създадете празнично настроение на 3 март, 24 май, 6 септември, да обиколите България и да им покажете красотите й.
Защото така се почита корена. Така се изгражда връзка с него и така след време, когато той е достатъчно дълбок и развит, няма да има нужда от безсмисленото чуждо, а само от значимото свое.
Патриотизмът няма нищо общо с "другите" - да сме по-добри от тях, да ги отхвърляме или да ги принизяваме. Патриотизмът е много лично чувство и има общо само със собствената ти душа. Изборът на своето пред чуждото е лесен, когато човек има здрави устои и търси смисъла както в делниците, така и в празниците. Не всички обаче имат този късмет и там Хелоуин успява да пробие.
Но без паника. След векове на чужди инвазии, българското още е тук и още е живо. Има мисъл, послание и дух, а това, слава богу, все още е "на мода".
Автор: Десислава Любомирова
