Човек трябва да следи изборите от съвсем скоро, за да мисли, че всичко, което се случва около последните, е норма и вечно си е било така. Вярно е, че през годините сме се нагледали на какви ли не свинщини и сетивата ни са се тествали многократно до претръпване. Но погледът, насочен към изминалите седмици, би трябвало да види една широко отворена врата, която води политиката директно към токсикологията.
Най-напред, Ваня Григорова никак не демонстрира, че е политик от ново поколение, след като още в първия си пост започна да говори за "либералния ла*ном*т", който бил включен на макс срещу нея. Причината: иска да опровергае атаките срещу нея, че е била подпомогната от "ромските квартали" и е стигнала толкова напред заради купен вот оттам. За да разсее тези съмнения, Григорова изброява квартал по квартал какви гласове е спечелила.
Първо, да цитираш спечелени гласове на избори с потресаващо ниска избирателна активност никога не е повод за гордост, дори да са надвишили на места тези на опонента ти. И двамата всъщност споделяте едно и също прегрешение: че не можете да мотивирате никой извън обичайните гласуващи, което общо взето означава, че не се отличавате качествено от предишното поколение политици. Все още не се е появил онзи лидер, който да превърне изборите в работа на мнозинството, а не на малцинството - и докато го няма всички хвалби са излишни.
Второ, проблемът с поста на Ваня Григорова е, разбира се, в обръщението, с което той започва. Написаното ме води към мисълта, че тя всъщност не разбира основното си (а може да се окаже и единствено) предимство пред Костадинов. То е в това, че поне до момента тя имаше имиджа на не толкова радикален политик в сравнение с него, и като такъв се предполагаше, че има шанс да увлече повече гласоподаватели, понеже радикалните са вероятно вече изчерпани или приближават лимита си. Тъкмо такъв впрочем е страхът на Костадинов. И когато Григорова твърди, че той ѝ е попречил и не ѝ е дал подкрепата си, би трябвало да се сеща за причината: голямата угриженост на същия, че в нейно лице на "Възраждане" би могла да се появи конкуренция, която да успее да намери по-широка подкрепа. Само че ако Григорова започне да говори с лексиката на Костадинов, нищо подобно няма да се случи. Ще стане обратното: той ще я претопи.
Но нека все пак кажем нещо и за отсрещната страна; за тези, които Григорова обвинява. Това с кварталите, което изглежда толкова я е жегнало, е последен проблем. Доста по-безцеремонни бяха други нападки: да кажем, безкрайните подигравки за изражението на лицето ѝ, нещо, което очевидно трудно може да се контролира и особено на фона на безизразни корумпета с пет клишета за пред камерите и обръч от фирми зад тях не е най-големият проблем на света. Още по-неприятен беше опитът тя да бъде представена за някакво просто нелепо същество, което дори не по политически, а по сексуален път "превзема" електората си - ето и цитат по темата на Веселин Калановски, избран за общински съветник на ПП-ДБ: "Нека да си кажем нещата по-простичко - аз много харесвам опонента на Васил Терзиев. Госпожа Григорова. Тя е една чаровна, усмихната дама. Аз като мъж няма начин да не я харесвам. [...] ...генната смесица между различни етноси винаги ражда визуално красиви резултати, само че в неделя, колкото и симпатична да е госпожата, не отиваме на конкурс за манекенки, независимо колко са устати." За тази тъпа смесица от сексизъм и расизъм Калановски после се извини и извинението му не беше кой знае колко по-интелигентно от обвинението.
И ако впрочем Григорова се бе захванала именно за тази атака и бе реагирала остро на нея, а не както сега, по метода "Костадинов", щеше допълнително да насочи симпатиите в своя полза. Може би я страх обаче, че ще са "либералните" симпатии. Но вече е късно, което пък значи - вероятно закономерно.
Автор: Райко Байчев
