Темата за агресията у нас отново е на дневен ред и отново в последно време се дискутират вечните мерки за справяне с нея.
Коментар на редактора
Агресията е модерна. Тя е тренд, форма на изява, пълнеж на комплекси, облекло за празни души. Агресията у нас е най-бързо мултиплициращото се чувство, което храни съдби, изначално потънали в безпътица. В комбинация с чудовищните примери, които заразяват публичното пространство, агресията се разпръсва в малки детонатори, които избухват тук и там в клетките на обществения организъм, превръщащи плътта му в разядена пихтия от гной и червеи.
После някой взима този гнилоч и го разнася в медиите, за да покаже колко всъщност не ставаме като общество и как се самоизяждаме в безпаметност. Същият този експерт, политик, дълбоко проникновен анализатор и мислител сипе обвинения към системата, управляващата класа, опозицията и въобще срещу всеки овластен, а не поглежда в каверните на раната. Не се взира в разпаднатите семейства, в разрушения разговор, в живеещия в екрана малчуган, в рецидивиста, пуснат на свобода, в безвремието на младия човек, в разхождащите се морални скелети, облечени в празен разкош, в тариката, в глезльото, в простака. Всички те произвеждат или са потенциални производители на агресия, тъй като са лишени от маркерите, които им показват различната посока.
Цялото ни общество ги поддържа, напътства, приветства, и то с бездействието, с леността си, с разрушените критерии за това докъде стига моята и къде започва твоята свобода. Агресията, уважаеми читатели, вирее точно там, където почвата за ценностните категории е отслабнала от алчно експлоатиране. Агресията вирее в тези общества, които я приемат като нормална част от деформирания си дневен ред. Агресията е сред нас и ние нищо не правим, за да я изкореним, тъй като в леност се живее по-удобно, но и също толкова недостойно.
