Дълго време изборите за европарламент се считаха за притурка към националните, едно допълнение, което няма нито техния драматичен заряд, нито голям политически залог. Знаеше се и че, за да има шанс за по-висока избирателна активност за европарламента, то е само ако изборите бъдат съчетани с парламентарните. С нашето много характерно и още повече параноично геополитическо полудяване обаче, вече не е така - днес има цели партии, които съвсем правилно са установили, че националното им представяне зависи общо взето от международната им позиция.
Какво имам предвид? В момента, за да станеш както депутат, така и евродепутат, може да говориш общо взето едно и също. Или твърдиш, че ЕС трябва да се реформира, иначе е по-добре да излезем от него, а и то и да не излезем, той сам ще се разформира; или твърдиш, че си пазителят на цивилизационния ни избор, който ако не спечели поне 80 депутати, тук ще стане Беларус/Русия.
Нахвърляйки подобни приказки на едро, работата на политика става всъщност съвсем безопасна, а и безобидна. Той може да каканиже от сутрин до вечер в подходяща компания на водещ на подкаст едни и същи приказки; после да ги повтаря в статуси във Фейсбук и да довършва процеса с кратки видеа в TikTok. Гарантирам, че при усърдие, реторичен талант и поне малко харизма един такъв човек постепенно може да осъществи пробив и да се озове на едно от двете заветни места - европарламента или тукашния.
Като база за сравнение нека прегледаме другата възможност - да се опиташ да направиш политическа кариера, изправяйки се срещу корупцията във вътрешен план. Едно, изглежда, направо дребнотемие, на фона на крупните международни въпроси. Докато колегата лаладжия вече е натиснал всички червени бутони на всички опорни точки и само в рамките на няколко часа ни е вкарал или изкарал от всевъзможни съюзи, направил ни е член на БРИКС, предложил е "да скопим българския лъв" (незабравим цитат), в името на задълбочаваща се евроатлантическа интеграция е заявил, че трябва да загърбим дори собствените си мутри и мафиоти и да се сглобяваме по някъкъв налуден начин; та докато тоя тип колеги бълват международни декларации, ти още циклиш на темата с Нотариуса. Опитваш се да решиш невъзможния казус - как съдебната система да се разследва сама и как двамата ѝ главатари сами да разтурят влиянието си в нея. Ако случайно ти хрумне някаква борбена идея, която да приложиш и системно да развиваш, е силно вероятно да те страхуват, очистят, компрометират, съсипят.
Не, това просто не е работа, не става. Кажи нещо за международното положение, агитирай, пропагандирай, само не се занимавай с корупция, образование, здравеопазване, инвестиции, социална система и пр. Няма да ти се получи - късно е за тези работи и по-добре да развееш знамена.
Автор: Георги Петров
