Над 45% от децата у нас са в риск от бедност или социално изключване. Това каза вчера, 27.07.2016 г., в ефира на радио "Фокус" Диляна Славкова от Националната мрежа за децата. Тя допълни, че причина за ранното отпадане от училище са бедността, социалното изключване, проблемното поведение и фактът, че родителите са принудени да търсят препитание в страни от Европейския съюз.
Коментар на редактора
За тях почти никой не говори! Те попадат единствено в мрачната статистика сред сухи числа и пресметнати съдби. Животите им периодично са част от експертни анализи, протяжни доклади и кухи конференции, на които важни елити коментират трагичното състояние на детската смъртност и бедност по целия свят.
Тяхното ежедневие е извън праймтайма на емисиите новини, драмата на съществуването им не е толкова интересна, колкото парламентарната клюка, а отсъствието на бъдеще сред изключените от обществото е просто поредната трагедия, на която цъкаме с език.
Това са те, уважаеми читатели! Децата, които всеки ден сами поемат тежката отговорност за съществуването си още в невръстна възраст.
Те нямат често пъти родител до себе си, а семейство са виждали единствено на смачканата страница от списание, докато отвиват загънато парче хляб. Растат на улицата, която е и майка, и мащеха за тях. Спят сред останки от човешки живот, хранят се с останки от човека и просят милост за малко човещинка.
Ако имат късмет, са настанени в специализирани центрове, които имитират всичко необходимо за достойно съществуване. Но това е просто... имитация. Ако имат по-голям късмет, биват осиновявани. Но процентът на тези щастливци не е особено висок в сравнение с останалите самотници. Ако пък нямат късмет, обществото ги отритва, захвърля и дамгосва. А те стават или престъпници, или просяци.
Според доклад на Евростат за ситуацията с бедността на децата за 2014 г., най-притеснителни са данните за Балканите. 51% от децата в Румъния живеят с рисковете от социално изключване, докато процентът за България е 45.2. Европейската статистическа служба отбелязва, че всяка държава от общността има проблеми с бедността сред малчугани и юноши.
Един от големите проблеми е лошото хранене на децата. По данни на УНИЦЕФ от 2008 година насам броят на децата, които не могат да си позволят пълноценно хранене, в Естония, Гърция и Италия се е увеличил двойно.
Да, Европейската комисия е разписала десетки мерки за справяне с настоящите проблеми, те са синхронизирани с националните законодателства на отделните страни членки, но все още ситуацията не изглежда обнадеждаваща.
Никоя държава, уважаеми читатели, не може да се похвали като просперираща и успешна, ако не е осигурила стабилност за мотора на всяка една нация - подрастващите. Ако те нямат пълноценно детство, солидно образование и качествена социална среда, която моделира характери, нищо добро не очаква едно общество.
Погледнете какво става у нас. Все още има много деца, които живеят предимно в рискови групи и са застрашени от социална изолация. Но ние си затваряме очите за това, понеже е някакси болезнено и е свързано с колективната ни вина като държава.
Сред юношите и по-големите проблемите се трансформират в липса на каквато и да било визия за настоящето и бъдещето. Само погледнете дори последния доклад на Социалното министерство. Според него всеки трети млад човек в Северозападна България е безполезен за себе си и за обществото - нито учи, нито работи. Общо за страната 230 000 българи на възраст между 15 и 29 години са в категорията "нищонеправещи". А над половината от тях не желаят да променят положението си.
И така до следващата статистика, която ще пресмята в проценти рухнали човешки съдби.
Отговорността към поколенията не е само въпрос на политически решения. Тя е индивидуална и колективна отговорност - веднъж на родителя и втори път на обществото.
Ето защо за децата трябва да говорим приоритетно и градивно. Тъй като един ден бездействието ни ще роди чудовища.
