На 24 май Народното събрание да постави не флаг, а траурна лента, и най-малкото да бъдат спестени високопарните речи. Не само, че е голямо изключение да бъдат писани лично от депутатите, но самото произнасяне на слово от тях вече изглежда подозрително.
Една от основните причини доверието към народното събрание да върви към зануляване далеч не е свързана с политическите позиции. А с общото езиково неумение да бъдат изразени. Българският парламент от десетилетия е място, в което цари творческо бездарие. Тоест съчетанието между това да не знаеш какво да кажеш, после да не притежаваш словото да го кажеш и накрая намахания ентусиазъм все пак да го кажеш.
Вече има Олимп на езиковите бездарници. Може да се разкаже хронологично. Боговете на логореята, с които прекарахме последните десет години.
Цветан Цветанов например успяваше да предизвика природни бедствия с изречения, които нямаха нито начало, нито край, нито подредба, нито смисъл. В тези изречения върлуваше някаква злокобна филологическа хидра, в която всяко езиково безсмислие се раздвояваше в следващи безсмислия, а разгадаването им изискваше усилената работа на лингвист, философ и психолог, които да разчетат криптираното послание. Другият Бог на логореята, Мая Манолова, успяваше да направи, преименува, разтури и рестартира партия със същия езиков въртоп, който и до днес кара мнозина да бъркат политическата активност с неконтролируемия поток на съзнанието. Станишев посегна на думата "катарзис" покрай Пеевски, а на въпроса "Кой" Орешарски отговаряше по такъв начин, че моралният провал блясваше в отговора толкова убедително, колкото дори откровеното признание за самия провал не би могло. Над всички, разбира се, дълго време се извисяваше Борисов. "Вие сте прости и аз съм прост - затова се разбираме" - тези думи пред металурзите в онзи завод могат да се излеят в леярната и да бъдат поставени върху монумент.
Но всичко това е още тук. Продължаваме промяната продължи. Депутатът от ПП Радослав Василев си забрави мисълта и всички го отдадоха на притеснение, но аз все още подозирам по-простото обяснение - че мисъл не е имало. После министърът на културата реши да предизвика вниманието към културата с инфантилен ням селфи пърформанс. А дни по-късно със самочувствие се обяви за победител в икономиката на вниманието, понеже по хитър начин е успял да прикове погледите към него и ни е преметнал да обърнем внимание на работата на министерството. За финал, разбира се, идва и самият Кирил Петков - един от малкото хора, на които животът в чужбина е повредил хем българския, хем английския; изумителна аномалия, предвид това, че би трябвало да пострада само единия от двата езика. Дано да няма по-голяма война, защото ако Петков призове някого в сражение, речта му ще бъде толкова разстройващо деморализираща, че отсреща ще се чудят защо пристигат толкова увехнали още в началото врагове.
Карадайъ напредва езиково толкова бързо, че в края на това десетилетие би могъл да произнесе и нещо бе грешки. Но пък Костадинов е обладан от толкова настъпателно сладкодумие, че преди дни предложи "тричане за национални предатели", след като се похвали, че е посетил една от най-малоумните традиции в света, която трябва да бъде забранена не само заради жестокостта, а и заради тежките ментални последствия в гостите на безмозъчния ритуал.
Въобще, когато Сократ е казал "Заговори, за да те видя", е оставил много ясна възможност за преценка.
Заговориха. И видяхме.
Автор: Райко Байчев
