Оплаквате се от България? Били ли сте в Хондурас?

Докато чакат тялото на Марко Антонио Росалес, двама мъже ядат чипс. И двамата са с каубойски шапки, с мустаци. Възрастният - Ермогенес, е семеен приятел, а младият е брат на убития. Чакат с одрънкан джип и готов вече ковчег.
- Застреляха го. Полицията го застреля - казва братът.

Никой не казва колко време отнема аутопсията. Тук, в град Сан Педро Сула в Хондурас, всичко върви по свой график. Този град е световната столица на убийствата. В моргата телата идват постоянно. Още 20 тела чакат във фризера. Освен двамата мъже пред павилиона, където е моргата, има още 6-7 роднини на убития. В същото време върви мачът на Хондурас с Франция на световното. Предават мача и по телевизията, и по радиото.
- 2:0 - казва един от опечалените. Всички слушат или гледат мача, но на никого вече не му пука. В началото този мач и футболният отбор носеха някаква надежда, светлина в мрака, който цари в този град на беззаконие. За роднините убитият е Марко, но за служителите в моргата той е №1080-14, поредната жертва.

В чакалнята на моргата има залепени много снимки на липсващи хора. Сред тях има и такива на малки деца. Оставен е телефонен номер, но е ясно, че никой няма да звънне на него. Защото момчето е мъртво.
Мачът продължава да върви, а близките на Марко гледат. Хондурас е с човек по-малко на терена срещу Франция, а Петлите вкарват трети гол. Роднините гледат, но всички чакат тялото на Марко, който бе убит предишния ден.
Дежурният в моргата Едвин Лопес става и излиза от горещата чакалня. №1080-14 е дошъл в 2 ч. през нощта, което значи, че в продължение на 14 часа на 15 юни, се е случило малко чудо: нито един човек не е бил убит в Сан Педро Сула. Всички са искали да гледат мача и никой не е имал време да убие някого.
- Днес не сме имали никакви стрелби - казва Едвин, който видимо е шокиран от това. Питат го кога за последно е имало ден без убийство. Той само поклаща глава и се разсмива. Казва само: "Не помня”.
В моргата идва фотограф от вестник, който иска да снима. Казва се Андис Лопес.
- Всеки ден отразявам червените истории, убийствата. Може би са по 3-4 на ден. Понякога 5-6 - казва той.
Докато си пали цигара, казва какви са правилата на улицата. Могъщи банди на наркотрафиканти ръководят улицата. Правителството не може да ги спре, а според него границата между мафията и политиците е само формалност. Единственият начин да оцелееш е да си бдителен. Когато съседите подозират, че член на банда се е преместил в квартала, те знаят на кого да се обадят. Отрядът за убиване идва бързо и задава въпроси.
- Ако не отговори правилно, отиваш в реката. Всяка нощ там се чуват изстрели. Там се отървават от такива хора.
Разказва ми история от квартала си - идват трима гангстери, но местната банда ги вкарва в кола и ги води при семействата им. Главорезите казват: "Научете се как да отглеждате момчета!", и ги екзекутират пред очите на майките им. А пътят за всички подобни е към тази морга.

Бандите събират пари от местните, за да ги пазят. В някои квартали се влиза само след като са те прегледали и са те питали къде отиваш и какво ще правиш.
Близо до моргата има малко магазинче. Собственикът му Жилберто Зуман Кабрера казва, че това е идеалното място за търговия. Той прави копия на документи, зарежда мобилни телефони, продава кока-кола и пепси, цигари и близалки и бонбони за децата.
- Днес обаче не съм направил никакъв оборот - казва той.
В касата му има само 500 лемпири ($25), а обикновено стига до 3000 на ден. Причината пак е мачът. Просто никой не ходи до моргата. Жилберто е на 68, гледа опечалените роднини. Като малък е искал да се изучи и да има професия, но училището било прекалено далеч от дома му.
- Това е училището за мен - казва той, сочейки моргата. - Понякога по 100-200 души идват тук да чакат или да питат за роднините си. Постоянно има много хора.
Убийствата ще започнат скоро, сигурен е той, а цигарите и содата от неговия щанд отново ще се продават. Странно е. Всеки тук чака някой да умре: фотографът с фотоапарата си, собственикът на магазин, Едвин от моргата и другите служители там, които досега гледаха мача от световното. Няма да им се наложи да чакат много. Само 8 часа по-късно, вече на следващия ден, в моргата са докарани 10 тела - шестима застреляни, един наръган, един, починал в катастрофа, а на двама трябваше да бъде направена аутопсия. На следващата сутрин още 10 семейства дойдоха тук, за да приберат близките си.

Иначе мачът между Хондурас и Франция е към края си и чак тогава служителите на моргата казват на близките, че могат да вземат Марко. Те влизат бавно. И вътре в моргата върви мачът. Чак след като свършва, превключват на сапунен сериал.
20 минути по-късно близките качват ковчега с Марко на раздрънкания джип и потеглят бавно. Чака ги 6 часа път, който дели дома им от това, забравено от Бога място.