Те са по-близо до рая, отколкото някои от нас някога ще бъдат. Но иронията е, че точно в момента тези хора живеят в истински ад. Рио де Жанейро е разделен град. От едната страна са зашеметяващите златни плажове, едни от най-добрите в света. Но само малко по-нагоре ще влезете в мръсната, срамна бедност в най-лошия й вид, която властва в някои квартали в града. В нея живеят хора, които бразилското правителство предпочита да не забелязва. Това са хора, които ФИФА също не забелязва, нищо, че световното първенство се провежда на прага на вратата им.
Гетата тук, наричани фавели, са квартали, в които малки колиби са наблъскани една до друга, а поне 1 млн. души живеят буквално един върху друг. Едностайните тухлени колиби са така наредени, че приличат на конструктор "Лего". А в тях живеят цели семейства ден и нощ, без слънчева светлина или свеж въздух. Децата обикалят улиците и продават дрога на наркоманите, която преди това са получили от дилърите в кварталите. Изглеждат все едно сами са се наранили и са си откраднали невинността.
В Рио има над 600 фавела - неотбелязани на картата, мрачни територии, в които престъпните босове си правят каквото си искат.
Много престъпници в Града на Бога, едно от гетата тук, не са готови да се откажат от бизнеса си без стрелба. Бавно, но сигурно, властите като че ли успяват да изчистят насилието и опасността от тези фавели, където добри, горди и достойни хора просто искат да преживяват. А тук има много такива.
Прекарах няколко часа във фавелата Росиня - една от най-ужасните. Преживяването те оставя с широко отворени очи и уста. Но това, което наистина ме впечатли, беше топлотата и добротата на хората, които живеят тук. Само те си знаят как издържат на този начин на живот. Росиня е най-голямата фавела в Рио, а от 2011 г. тук бе наложена "умиротворителната" програма на правителството. Полицаите влизат и гледат да изземат оръжието и мунициите на престъпниците.
Преди това да започне, в Росиня не влизаха туристи. А всеки, който обикаляше тук с камера, си е просил бедата. Сега на световното обаче посещението в тази фавела е като това на статуята на Исус. Има туристически групи, които обикалят Росиня, а парите се използват за самия квартал. Миналата седмица се присъединих към такава група. Екскурзоводът Марина Шулце ни разкза: "На сутринта, когато започна умиротворителната акция, над 1000 полицаи влязоха тук. Само за няколко часа те наложиха контрол. Много трафиканти бяха арестувани, други избягаха, но всеки ден полицаите хващат нови и нови. Тези, които все още са тук, не искат да се откажат от тази работа и да предадат територията си лесно. Но присъствието на полицията в Росиня и другите фавели, които влязоха в програмата, е много силно. Когато видите лицата на нормалните хора тук, ще видите облекчението, което изпитват. Отидох във фавелата в деня, след като полицаите влязоха. Не знаех какво да очаквам. Правим тази обиколка 24 години, но не знаех какво ще стане. Но всичко беше толкова трогателно. По прозорците бяха сложени бели кърпи като знак на това, което е станало. Навсякъде имаше бразилски знамена. Това беше начинът на хората да кажат благодаря. Тези хора се нуждаят от толкова много неща, а имат толкова малко в момента. Това беше време повечето от тях да си върнат достойнството и увереността."
Росиня наистина не изглежда такова място, каквото си го представях, преди да дойда. Има супермаркети, барове, кафета и банка за местните. Но все пак има и лоши неща. Боклуците се търкалят по улиците и се трупат на големи купчини. А за разлика от всички други места в света колкото по-нависоко се качваш тук, толкова по-лош става стандартът на живот. Когато се качваш нагоре по улицата, виждаш все по-бедни хора, на земята няма асфалт, няма павета. Когато стигнеш до края на извиващите се нагоре улички, осъзнаваш истинското чувство какво е да живееш тук. Изненадващо има къщи с модерни устройства - сателитна телевизия, компютри и безжичен интернет. Но има толкова много боклуци по улиците, че просто не можеш да се движиш нормално. Нямаш място да дишаш нормално, а слънцето неуморно те бие отгоре.
Това е като развъдник на зайци, огромна мрежа от завойчета и улички, където деца, родители, баби и дядовци живеят в джобовете един на друг. Вие си мислите, че оградата на съседа ви отдясно е прекалено близо? А тази на съседа отляво може да хвърли сянка върху задния ви двор? Е, представете си, да сте наблъскани толкова близо един до друг, че да трябва да продаваш пространството на покрива си, че някой друг да строи там, за да оцелее. Това е положението във фавелите. Всеки собственик може да продава земята, но и въздуха над нея. Но това значи, че прозорецът ви, който гледа към Атлантическия океан, скоро може да гледа към тухлена стена.
Но има и малко късметлии, които не са в това положение и се радват на гледката. О, каква гледка! От най-високата точка на квартала се отваря гледка, която обхваща километри нататък. Прекрасна е. И тук пак е иронията на съдбата - получаваш прекрасна гледка към океана и половината град, но в същото време се намираш на върха на голямото бунище, което представлява фавелата.
Влизаме в друга фавела - Вила Каноас, която е в съвсем друго положение - луксозни къщи, голф игрище и т.н. Тези два свята рядко се срещат. Може би само на протестите срещу световното, в които студентите посочиха проблемите на Бразилия. Те недоволстват, че за първенството бяха дадени милиарди, но в същото време работниците бяха на минимална заплата. Много от тези хора живеят точно в тези фавели. Според протестиращите милиардите за стадиони трябваше да бъдат дадени за тези хора. Трудно е да се спори с тях, когато видиш в какво място живеят тези хора и колко отчаяно се нуждаят от помощ. Трябваше да започнат от върха. И след това да слязат надолу.
Робърт Грийв, "Сън"
