Груповата фаза на световното първенство по футбол завърши. Вече са ясни 16-те отбора от започнали 32, които продължават борбата за най-ценното отличие във футбола. Затова е време и за равносметка – кои бяха най-слабите отбори на първенството.
Изрично искам да подчертая, че в случая няма да говорим за провали. Провали имаше достатъчно – Испания, Италия, Англия, Португалия. Но въпреки всичко това са отбори с достатъчно потенциал и качества, които бяха загатнати донякъде, макар и недостатъчно, за да се преодолее съответната конкуренция. Имаше обаче и отбори, които просто бяха на страшно ниско ниво и по никакъв начин не показаха, че имат място на световното първенство. Ето и моята класация:
1. Камерун
Толкова голям цирк, колкото беше този отбор, трудно може да се види. Характерният епизод за това, че Камерун беше сбирщина от футболисти, а не отбор, го видяха всички фенове по време на мача с Хърватия. Тогава защитникът Беноа Асуе-Екото, който играе в силен европейски отбор като „Тотнъм” и Бенджамин Муканджо пробваха да се сбият на терена. Асуе-Екото опита удар с глава срещу съотборника си, а голямата звезда на отбора Самуел Ето’о едва се справи с резила. Този епизод ясно показва и регреса на футбола на Черна Африка като цяло – само Алжир наистина заслужи мястото си на осминафинал, но алжирците са от Северна Африка. Нигерия също се класира на осминафинал на първенството, но това стана след сериозна съдийска помощ в мача с Босна и Херцеговина – отменен чист гол на балканците и признат гол на африканците след фаул. Но и Камерун, и Гана, и Кот Д’Ивоар демонстрираха слаба защита, бяха беззъби чисто тактически и определено засилиха впечатлението, че чернокожите футболисти не успяват да сглобят отбор, макар и в трите отбора да играят звезди от световна величина, които в клубните си отбори блестят много ярко – Яя Туре, Самуел Ето’о, Дидие Дрогба, Жервиньо и т.н.
2. Южна Корея и Япония
Лицето на огромното разочарование на азиатския футбол. Това е отбор, който стигна до четвърто място на световно първенство само преди 12 години. Да, тогава имаше сериозна съдийска помощ, но Южна Корея показа и футбол – дисциплина, себеотдаване, здрава защита. Сега от това нямаше и помен – особено в защита. Показателно е какво стана срещу Алжир – африканският тим за пръв път на световно първенство вкара толкова много голове в един мач – цели четири. А корейците не можаха да вземат дори точка от отбора на Белгия, който игра едно полувреме с десет души и успя при тази ситуация да вкара победен гол.
При Япония разочарованието също е огромно. Японците, както и корейците, не бяха в невъзможни групи, но се оказа невъзможно да градят игра. Само с Кейсуке Хонда явно не става. А провалите на двата отбора доведоха дотам, че най-големият континент на планетата да не може да класира и един отбор на осминафиналите на световното.
3. Русия
Спокойно може да се каже, че това беше европейският провал. Руският шампионат е на практика шестото най-силно първенство в Европа, където отдавна се наливат милиони и при селекционер с името на Фабио Капело е просто недопустимо да не могат да минат група в компанията на Белгия, Южна Корея и Алжир. Руснаците със сигурност могат повече и са го показвали, но на този отбор му липсваше живец. Липсваше му и централен нападател – такъв, какъвто големите руски отбори винаги са имали. А Капело не направи нищо по този въпрос и определено, както и с Англия, показа, че вече отива към времето на спокойните старини.
4. Хондурас
Отбор, който гради играта си само около глухата защита, не може да очаква нещо повече от последно място. Цяло чудо е, че Хондурас дори вкара гол – футболистите на тази малка централноамериканска държава обикновено гледаха да стоят зад централната линия и да чистят колкото се може по-далеч топката. Абсурдно е подобна тактика и такова поведение да присъстват в съвременния футбол.
5. Иран
Тимът на Карлош Кейрош показа много здрава игра в защита, като, за разлика от Хондурас, демонстрираше активна преса и около централната линия. Но в атака просто нямаше никакво качество. Това лъсна най-много, когато дойде ред на иранците да търсят задължителна победа, за да се класират на осминафинал – срещу Босна и Херцеговина. Тогава стана ясно и че когато трябва да има гъвкавост, когато нагласата трябва да е за атака, Иран няма аргументи – точно три пъти стана ясно, след като Босна взе срещата с 3:1, при това като нямаше никакви шансове да продължи напред.
Автор: Ивайло Ачев
