Рядко пиша коментари за българския политически живот, защото такъв почти липсва. Съдбата на страната обикновено се решава някъде между посолствата на САЩ, Турция, Русия и европейските чиновници. България отдавна е загубила привилегията да бъде субект на собствената си съдба, поне що се касае за стратегическото си бъдеще.
Това обаче по никакъв начин не сваля отговорността от българските политици за съдбата на страната. Едно изказване на Ахмед Доган отново показа кой е основният фактор на родната политическа сцена.
Замисляли ли сте се колко важни закони са били одобрени срещу волята на ДПС през последните години? Колко от ключовите постове в държавната администрация са заемани от кадри на ДПС? Отговорите на тези въпроси са пределно ясни и категорично доказват, че ДПС се превърна в незаобиколимият фактор в българския политически живот. Реакциите на лидерите на другите формации също доказват красноречиво въпросната теза. И ако сега отново се стигне до избори, отново ДПС ще реши кой и по какъв начин ще управлява страната.
За да разберем генезисът и причините за това, трябва да разгледаме първо големите системни партии. Те продължават да губят доверието на избирателите си.
Що се отнася до БСП, от партия спечелила пълно мнозинство по времето на Жан Виденов, Столетницата се превърна във формация със силен афинитет към второто място. И причините за това се крият изцяло в самата партия. Въпреки че носи социалистически етикет, БСП е откровено олигархична партия, която на всичкото отгоре влезе в преки коалиции с десни партии като ДПС и НДСВ, с което разочарова избирателите си. Въпреки обещанията си да тръгне по различен път, днес лидерката на БСП Корнелия Нинова влезе в задочен дебат с Ахмед Доган, което изглеждаше като нелеп "опит да го убеди" в нуждата от нови избори. Силно се съмнявам обаче, че обикновените социалисти в България, имат желание БСП отново да влезе в модела ДПС и че така Нинова ще спечели доверието им.
Същото в голяма степен важи и за управляващите от ГЕРБ. Истината е, че ГЕРБ е партия, зад която няма никаква идейна насоченост. Години наред партията на Бойко Борисов управлява държавата с много малък твърд електорат и основна маса от хора, които не искат правителство, съставено от БСП и ДПС. Дори и по този начин обаче, подкрепата за ГЕРБ намалява във всеки следващ изборен период. Причините за това са много - като се започне от лицемерното съглашение с ДПС по редица въпроси, мине се през безконечните нарушения при обществените поръчки, некачественото строителство, непрекъснатите скандали с "малките коалиционни партньори", независимо дали става въпрос за "Обединени патриоти" или "Реформаторски блок" и много други неща. Правителството не спира да приема скандални закони и да хвърля в общественото пространство обичайните клишета за стабилност и европейска интеграция.
Малките партии също носят своя пай от вината, защото не са предоставили реална алтернатива на системните партии до момента. Защо не се спирам подробно на останалите партии? Причината е, че всички те са част от модела ДПС. Крайно време е ясно да назовем въпросния модел КОЙ? Ами кой, ако не Той.
Като тук е важна не толкова личността на Доган, колкото ролята му в сянка. В изказването си този четвъртък, той каза някои верни неща, а не само празна демагогия. Като например за раздутата държавна администрация. Това обаче не променя опасната роля на "сив кардинал" на Сокола.
Връзките му с чужди държави не подлежат на съмнение. Вероятно само той самият знае с колко агентури е свързан. И така популярният националистически призив "България на три морета", с препратка към военните успехи и териториалното разширение на България при цар Симеон, се превърна в България на три агентури.
Успешно лавиращ между интересите на великите сили и може би на България, Доган се превърна в най-важната политическа фигура в страната след промените. А България извърши преход към... държавата на Доган.
Българското общество е напълно наясно с този модел. Медиите на Пеевски са видими, законодателните инициативи също. Но въпреки повишението в броя на висшистите, масово остава усещането за политическа и обществена незаинтересованост, безотговорност и апатия. А ако има някаква съпротива тя е стихийна и инфантилна. Провежда се от разни "инфлуенсъри" на хранилка при чужди фондации. Промяната може да дойде единствено тогава, когато обикновеният българин започне наистина да се интересува от политика. Но не в стил "komunistite ebaha mamata na durjavata", "vqrvame v evropeiskiq pyt" или "boiko ne struva, ma i ostanalite sa maskari". Нужно е просвещение, анализ и хладен ум. Ако виждате алтернатива я подкрепете, а ако не - я създайте. Или поне изисквайте от властимащите да спазват обещанията, на които са така щедри преди избори.
Сега предстои светлият християнски празник Рождество Христово. Време, което да прекараме със семействата си и да се насладим на домашния уют. Поне за малко да имаме възможността да се изключим от реалността. А още дълго ли ще живеем в държавата на Доган? Може би скоро името ще се смени. Но моделът Доган вероятно ще го надживее. Моделът кой и моделът те, а ще има ли модел ние?
Автор: Тодор Беленски
