Петнадесет. Или 15, ако искате. Това число не даде мира в политическия живот на България в продължение на доста дълго време. Същото число обаче се намеси решително и във футболната история на планетата.
Точно толкова станаха головете на германеца от полски произход Мирослав Клозе след бойкото и атрактивно 2:2 между националните отбори на Германия и Гана в събота вечерта. С което голмайсторът си извоюва своето име във футболната история, нареждайки се до големия Роналдо като най-резултатният играч на световни първенства. А до края на настоящето първенство като нищо ще подобри рекорда.
Постижението на Клозе веднага изкарва на дневен ред един въпрос – защо големите звезди и маркетингови продукти Лионел Меси и Кристиано Роналдо общо имат 30% от головете на Клозе? При това след като това е третото им световно първенство? Едва ли някой се съмнява, че Меси и Роналдо не се влагат на национално ниво. Но резултатите от това "влагане" показват безпардонната машина за пари, в която се е превърнал съвременният футбол.
Клозе безспорно е добър футболист, но няма поне малко запознат фен на играта, който да може да го нареди до имена като Луиш Назарио да Лима – Роналдо, като Герд Мюлер. Просто той не е от тази класа. Но пък специално за световните първенства изглежда е целунат от Фортуна и бележи здраво – пет гола в Япония и Южна Корея през 2002 година, пет в Германия през 2006, още четири в ЮАР през 2010 година.
На клубно ниво най-успешният за Клозе сезон е доста отдавна. През сезон 2005/2006 година той вкарва 25 гола и прави 15 асистенции в 24 мача в Бундеслигата, за Вердер Бремен. В Байерн Мюнхен най-успешният му сезон е 2007/2008, когато има 20 гола в Бундеслигата. Тези цифри са повече от скромни на фона на направеното от Роналдо и Меси на клубно ниво, които вкарват като разпрани - по 40-50 гола на сезон в последните четири-пет години. Как тогава се получава, че Клозе е голмайстор номер едно в историята на най-важния форум, а Меси и Роналдо са някъде назад в страниците на футболните хроники?
Нека погледнем какво представлява съвременният клубен футбол - най-богатите лесно и достъпно вземат най-добрия ресурс. Грандовете в Европа отдавна се превърнаха в истински футболни корпорации, които не дават на друг да диша. Вече над десет години няма никаква, абсолютно никаква изненада в най-престижния клубен турнир - Шампионската лига. Донякъде тази година Атлетико Мадрид я поднесоха, но по-скоро с оглед историята си, защото като потенциал и изграждане на отбор мадридчани работят здраво вече няколко години - през Лига Европа и Суперкупата на Европа, та до две минути от най-големия трофей. И когато големите грандове обират парсата, най-нормалното нещо е великолепни футболисти като Меси и Роналдо да блестят, защото около тях са събрани най-добрите от най-добрите и те дават всичко от себе си в подкрепа на най-талантливите - аржентинеца и португалеца. А конкуренцията намалява - особено в домашното първенство.
Какво става в националните отбори обаче? Обикновено на големите първенства звездите идват изцедени от тежкия сезон. Роналдо играе с контузия, а Меси цяла пролет се пази за световното и сега поне дърпа Аржентина напред, макар и страшно трудно. Но заради цялото вечно напрежение около турнирите на клубно ниво всяка година, за истински важният форум като световното първенство не остава време. Преди години подготовката за световното първенство траеше често по месец, сега топ отборите имат по десетина дни. А няма как да си напазаруват играчи, защото на национално ниво играеш само с ограничен ресурс. И конкуренцията расте поради по-балансираното разпределение на ресурса.
На 3 юли в Европа започват квалификациите за евротурнирите. На 3-ти юли. Тогава световното дори няма да е близко до последния си мач. Машината за пари обаче е вечно гладна. И не спира.
Затова и Клозе е важното напомняне за алчните футболни Крезове. Мирослав е на върха като олицетворение, че духът на футбола се носи не от маркетинга. Не от тоталното изцеждане на таланта, не от феноменалните умения, не от събирането на най-добрите просто заради изсипаните цистерни с пари. Защото всички сме просто хора, а куп спортни величия казват в свои интервюта и дори биографии, че съвременният професионален спорт идва твърде нанагорно за възможностите на човешкото тяло. И затова Клозе, който е просто брънка в голямата футболна игра, успя да стигне до такъв рекорд - върху него никога не го е имало натискът да е най-добрият по всяко време, във всяка минута и секунда. Никой не може да бъде. Нито Меси, нито Роналдо. А точно това се иска от даващите парите. Но само осъзнаването, че играта е важна, защото е игра, може да помогне. Когато играта се превръща само в пари, тогава вдъхновението изчезва. За всички - дори за печалбарите. Защото просто няма да има откъде да смучат.
Автор: Ивайло Ачев
