Канибализмът изяжда футбола. И то не отсега, а отдавна, много отдавна. Но не става въпрос за Луис Суарес и захапката му срещу Джорджо Киелини, а за съдийският канибализъм
Няма световно първенство по футбол от вече 19 проведени и 20-то в прогрес, в което да няма скандални подпирания. Скандални. И не говорим за подпирания тип „ау, съдията не видя”. Говорим за абсолютно умишлени съдийски решения – дали заради собствена изгода или защото ФИФА е „намекнала” нещо на съответния чернодрешко.
Да започнем още с мача на откриването – Бразилия получи решаваща измислена дузпа срещу Хърватия, иначе мачът си вървеше наравно. А това щеше да промени много неща. На Мексико им отмениха два кристално чисти гола срещу Камерун заради засади, които битуваха само в главата на страничния съдия. Скандално отмениха кристален гол и на Босна в мача срещу Нигерия, а за капак нигерийците вкараха меко казано спорен гол – след ситуация, в която можеше с чиста съвест да се даде фаул в атака. Накрая, от благодарност, нигерийският вратар прегърна съдията за добре свършената работа. Вчера (24 юни), на мача Италия – Уругвай отново имаше съдийски намеси, които решават мача. Става въпрос за две ситуации – първо, директният червен картон на Клаудио Маркизио, за когото съдията може да намери все пак оправдание с тезата, че италианецът влиза напред с бутоните, но при втората ситуация няма оправдание. Говоря за третия пореден случай в кариерата на иначе гениалния Луис Суарес, който нарочно ухапа по рамото Джорджо Киелини. Страничният рефер трябваше да види положението, главният също следваше да внимава и Суарес да бъде изгонен. А точно след този пропуск се стигна до корнера, при който Диего Годин реши нещата в срещата. Да не говорим за смехотворната дузпа, с която Гърция се класира на осминафинал в последната минута.
Съдийски грешки винаги ще има – докато има хора на земята. Но упоритото нежелание на ФИФА, УЕФА, ФУФА, МУФА, КУФА и която там се сетите централа да обърне внимание и чрез посевместно внедряване на нови технологии да елиминира до минимум грешките поне на големи форуми като световното първенство подсказва само едно – футболните централи не искат промяна, защото така им е изгодно. Така по-лесничко се гласят мачове, минават си парички и облаги под масата и маститите футболни чиновници си живеят щастливо. Само два факта за тези централи показват на какви дерибейщини са способни. Първият – ФИФА изключва от всякакви състезания под егидата ѝ държава, която си позволи да смени шефа на футболния си съюз примерно защото има подозрения за корупция. Без да чака евентуално съдебно решение, без нищо, тази централа действа като някакъв Господ. Навсякъде по света при подозрения се подава оставка (без България де, тук политиците ни го доказаха многократно) и се изчаква да се види какво казва съдът. Но ФИФА взема ролята и на съд, и на изпълнител. Вторият факт – през 2009 година президентът на тази безскрупулна машина за пари Сеп Блатер предизвиква с безотговорно поведение автомобилна катастрофа в Швейцария. Със своя автомобил Блатер изпреварва друга кола, при това в тунел, блъска насрещно идващо превозно средство, което се преобръща. Президентът на ФИФА бяга от мястото на инцидента, а другият шофьор се отървава по чудо с леки наранявания. Блатер не спира и не проверява как е жертвата на безрасъдството му, а наказанието му е само месец без книжка и малко над 1000 швейцарски франка глоба. Спасява го единствено късметът му, че другият шофьор няма тежко нараняване. Случаят е показателен – от този ли човек, който управлява световния футбол, да чакаме отговорност?
Автор: Ивайло Ачев
