Домакинството на световно първенство на велика сила във футбола означава почти сигурна домакинска титла. Не по-различно се развива десетото световно първенство по футбол, което се играе в Западна Германия (ФРГ) през 1974 година. Макар че преди шампионата мнозинството запалянковци и дори специалисти са убедени кой ще е победителят – Холандия.
В квалификациите за първенството във ФРГ играят 98 страни, а шампионатът пропускат доста известни и големи футболни нации – Англия, Франция, СССР, Унгария, Португалия и Испания. За сметка на това на финалите се класира ГДР и по този начин двете Германии участват на световно първенство, като в първата групова фаза ГДР бие „големия брат” ФРГ с 1:0 и се класира на първо място в група А за сметка на бъдещите световни шампиони. На първенството се класира и българският национален отбор, за четвърти път, като пак не успяваме да вземем първа победа. В група с Холандия, Швеция и Уругвай вземаме две равенства на скандинавците и на южноамериканците (0:0 и 1:1), а от лалетата падаме с 1:4.
Форматът на първенството е малко по-различен, отколкото в последните три издания. Отново на финалите играят 16 отбора, разделени в по четири групи, като първите два отбора продължават напред – по точки и голова разлика. Сега обаче, вместо елиминации, се формират още две групи по четири отбора, като победителите в тях играят на финала, а вторите отбори – за трето място. Участници на първенството са Австралия, Аржентина, Бразилия, България, ГДР, Заир, Италия, Полша, Уругвай, ФРГ, Хаити, Холандия, Швеция, Шотландия, Чили и Югославия.
Големият фаворит преди първенството е отборът на Холандия. И причината е в стила на игра, който налагат лалетата, останал известен под името „тотален футбол”. Родоначалник на този стил е треньорът на „Аякс” и на холандския национален отбор Ринус Михелс. Той взаимства идеята от ръгбито, а тя е проста – отборът да се защитава и да атакува като един човек, с пълна преса в предни позиции и покритие на целия терен. А виждането на Михелс за играта се изпълнява от играчита на великия „Аякс”, начело с гениалния Йохан Кройф. До финала Холандия стига след пет победи и само едно равенство – 0:0 с Швеция, което си е направо подарък за скандинавците, които продължават във втората групова фаза на шампионата за сметка на България. Особено във втората фаза лалетата са повече от жестоки – 4:0 срещу Аржентина, 2:0 срещу ГДР и 2:0 срещу действащия световен шампион Бразилия. Мачът срещу бразилците е истинско показно за силата на холандците, защото в състава на кариоките, които са без Пеле, все пак участват имена като Ривелиньо и Жаирзиньо, но те не могат да направят абсолютно нищо срещу Кройф, Неескенс, Джони Реп, Руди Крол.
Другият финалист в турнира е отборът на ФРГ. Западногерманците започват първенството с фалстарт след загуба от „малкия брат” ГДР, което им коства първото място в група A, но оттам насетне грешки няма – с общо пет победи и една загуба те отиват на финал. В състава им блестят играчи като Франц Бекенбауер, Герд Мюлер, Волфганг Оверат, Ули Хьонес, големият вратар Сеп Майер.
Футболната кариера на Франц Бекенбауер е историята на ... една плесница. Младият Франц е забелязан още на 13 години от по-популярния по това време в Бавария „Мюнхен 1860”. В приятелски мач между ШК „Мюнхен 1906”, първият тим на Бекенбауер и „Мюнхен 1860” обаче избухва стахотен бой. Франц е един от малкото, които се опитват да успокоят страстите. И точно в разгара на мелето скаутът, който е убедил Бекенбауер да подпише с „Мюнхен 1860”, му зашива шамар. Това „убеждава” бъдещата голяма звезда на световния футбол да премине в конкуретните от „Байерн” – отбор от регионална лига по това време. Другият важен момент е дебютът му в националния отбор – той влиза в игра срещу Швеция през 1965 година в решителна квалификация за световното първенство в Англия и бележи победния гол за 2:1, който осигурява място на ФРГ на финалите. Останалото е история – световна и европейска титла като играч, три пъти носител на КЕШ, пет пъти шампион на Германия и четири пъти носител на Купата на Германия.
ФИНАЛ: ФРГ – Холандия
Преди мача всички запалянковци в цял свят са наясно – Йохан Кройф е човекът, който ще решава титлата. Знаят го добре и германците. Затова треньорът им Хелмут Шьон решава, че Кройф трябва да бъде пазен персонално. Кой обаче да се наеме с тежката задача – в тима на ФРГ има великолепни защитници като Бекенбауер и Шварценбек, който е един от най-големите стопери през 70-те години. Задачата обаче се пада на „желязното джудже” от Мьонхенгладбах Берти Фогтс. Нисичкият Фогтс е известен с упорития си нрав и с това, че никога не се отказва. Самият Бекенбауер казва преди финала, че ако Фогтс не успее да се справи с Кройф, значи няма кой да го направи.
Срещата започва трагично за ФРГ – още в първата минута Йохан Кройф с изящен дрибъл прави за смях защитата на германците, а Фогтс, в невъзможност да го спре, го подсича с шпагат отзад в наказателното поле – дузпа. Зад топката застава безпогрешният Йохан Неескенс, който разпечатва Сеп Майер – 1:0 за Холандия. В четвъртата минута Кройф отново се подиграва с топка в крака на Фогтс, който си изкарва жълт картон за груб фаул срещу холандската звезда. Това начало се оказва истинска катастрофа за ... Холандия. Ранният гол подлъгва жестоко лалетата, които започват да се държат на терена в Мюнхен като световни шампиони. И наказанието не закъснява – в 25-тата минута Хьолценбайн, по примера на Кройф, влиза с изящен дрибъл по левия фланг в наказателното поле на Холандия, където е спънат от Янсен – дузпа. Паул Брайтнер се наема с изпълнението и изравнява резултата. А две минути преди края на полувремето големият голмайстор Герд Мюлер бележи победния гол за ФРГ в типичен стил, след като в един миг изглежда, че топката не е удобна и му е зад гърба, но някакси Герд пак успява да я изстреля така, че противниковият вратар да остане изненадан.
Холандия има своите шансове да се върне в мача – още в 37-та минута Джони Реп пропуска сам срещу Сеп Майер, а през второто полувреме лалетата заиграват познатия тотален футбол, но германската защита и Майер удържат. Вратарят пази великолепно и спасява с изумителен рефлекс воле на Неескенс от упор. Големият липсващ на терена обаче е Кройф – след първите пет минути на унижение, преживени от Берти Фогтс, дребничкият германец се лепва като гербова марка на гърба на холандската суперзвезда и буквално не ѝ дава да диша. Така ФРГ печели втората си световна титла, но за германците това се оказва развалянето на шампионския отбор. Защото на партито по спечелване на световната титла на футболистите не им е разрешено да вземат съпругите си, като изключение се прави само за капитана и най-добър играч на ФРГ на първенството Франц Бекенбауер. Обидени, Герд Мюлер и Паул Брайтнер си тръгват, като Мюлер прекратява кариерата си в националния отбор, а раздорът между големите звезди дава отражение върху германския отбор.
СТАТИСТИКА
ФРГ – Холандия 2:1
Голмайстори: Паул Брайтнер (25 – дузпа), Герд Мюлер (43); Йохан Неескенс (2 – дузпа)
ФРГ: Йозеф Майер; Берти Фогтс, Ханс-Георг Шварценбек, Франц Бекенбауер, Паул Брайтнер, Ули Хьонес, Волфганг Оверат, Райнер Бонхоф, Юрген Грабовски, Герд Мюлер, Бернд Хьолценбайн
Треньор: Хелмут Шьон
ХОЛАНДИЯ: Ян Йонгблод; Вим Сурбриер, Ари Хан, Вим Рисберген (69’ Тео Де Йонг), Рууд Крол, Вим Янсен, Вилем Ван Ханегем, Йохан Неескенс, Джони Реп, Йохан Кройф, Роб Рензенбринк (46’ Рене Ван де Керкхоф)
Треньор: Ринус Михелс
Голмайстор: Гжегож Лато – 7 гола
Най-добър играч:
Най-добрият холандски играч в историята на футбола Йохан Кройф е играч номер едно на турнира.
Известният с прякора Йохан Велики магически атакуващ халф е роден в Амстердам. Той губи баща си още докато е на 12 години, а на 13 отива в „Аякс”, където легендарният холандски треньор Ринус Михелс шлифова таланта му. На първите тренировки слабичкият Йохан е като малко, безпомощно коте – той мечтае поне веднъж да изпълни корнер така, че топката да стигне до вратата. Скоро обаче нещата се променят – синът на чистачката на стадиона на „Аякс” (майката на Кройф дълги години упражнява тази професия) разкрива в пълна степен таланта си. През 1966 и 1967 година „Аякс” печели титлата на Холандия, а 20-годишният Кройф е основната фигура на отбора. Показателен е мачът в турнира за Купата на европейските шампиони от 1966 година с „Ливърпул” – „Аякс” печели с 5:1, а след края на срещата легендарният мениджър на червените Бил Шенкли, визирайки Кройф, казва просто: „Днес станахме свидетели на раждането на един футболен гений”. В началото на 70-те тимът прави нещо забележително – три поредни КЕШ, в периода 1971-1973. С „Аякс” Йохан печели общо осем титли на Холандия.
През 1973 година Кройф отива в „Барселона” за астрономическата по това време сума от 7 млн. гулдена. Още в първия си сезон той печели титлата в Примера Дивисион след 13 години суша. При това когато Кройф идва на „Ноу Камп” тимът е едва 15-ти, но след неговото идване печели 18 поредни победи, включително 5:0 над „Реал Мадрид” насред Мадрид, като Кройф вкарва хеттрик и подава за другите две попадения. В испанския си период холандецът вкарва може би най-запомнящият се гол в Примера. Той е срещу „Атлетико Мадрид”, като при изпълнението Кройф скача във въздуха, извърта се с гръб към вратата и с удар с дясната пета нанизва топката във вратата, като кълбото е на височина един човешки бой и вече е встрани от вратата. Попадението е наречено „Голът-Фантом”.
След „Барселона” Кройф предпочита парите в САЩ и играе известно време за „Лос Анджелис Ацтекс”, после за „Вашингтон Дипломатс”, а след това се връща в Европа – първо в „Леванте”, които вкарва в Примера Дивизион, а след това пак в „Аякс”, печелейки две титли през 1982 и 1983 година. След това Йохан отива в смъртния враг „Фейенорд”, след като „Аякс” не му подновява договора и ги прави шампион, рамо до рамо с Рууд Гулит. След този сезон той спира с професионалния футбол и става треньор, като най-значимите му успехи са Купата на УЕФА с „Аякс” с гол на Марко Ван Бастен срещу „Локомотиве Лайпциг” през 1987 година и КЕШ с „Барселона” през 1992 година, като в състава тогава е и нашият Христо Стоичков, плюс КНК през 1989 година – и в двата случая с победи над „Сампдория” на финала. С Барса той печели и четири поредни титли на Испания, има Купа на Испания, Суперкупа на Европа. Кройф е човекът, който изгражда звезди на световния футбол като Марко Ван Бастен, Франк Рийкард, Роналд Куман, Хосеп Гуардиола. Преди Гуардиола Кройф е най-успешният треньор на „Барселона” в историята ѝ – с 11 трофея, но Гуардиола печели 15 (до 2014 година).
Характерът на Йохан Велики е другата му интересна страна – той е считан за голям скандалджия. Твърде често проявява тъмната си страна на терена, като при дебюта си за Холандия в приятелски мач с Чехословакия поваля Квашняк с десен прав заради груб фаул. На първата тренировка в „Барселона” се сбива жестоко със съотборника си Марсиал. В Испания има четири червени картона, а през 1976 година „уволнява” задочно треньора на каталунците Вайсвайлер, след като кара президента на клуба Аугустин Монтал да избира между него и германеца, който си „позволява” да го смени в мач срещу „Севиля”. Но може би най-голямото му „предателство” е да не играе за Холандия на световното първенство в Аржентина, тъй като по това време трябва да подпише няколко важни договора от името на фирмата си за спортна екипировка „Йохан Кройф”.
През 1999 година Кройф е избран за най-добрия европейски играч на XX век в класацията на Международната асоциация по футболна история и статистика и е класиран на второ място след Пеле като най-добрия футболист в света за XX век в анкетата на същата асоциация.
Интересни факти за първенството:
- За пръв път отбор от Централна Африка играе на световно първенство по футбол. Това е тимът на Заир.
- Чилиецът Карлос Касели става първият играч, получил червен картон на световно първенство след официалното въвеждане на червения картон. Касели е изгонен в мача срещу ФРГ още в груповата фаза.
- Шотландия става първият отбор, елиминиран на световно първенство без да е загубил мач. Това става в група B на шампионата, след като Югославия, Бразилия и британците завършват наравно в мачовете помежду си и всичко се решава с голова разлика т.е. с колко тези три отбора бият тима на Заир, който е четвъртият участник в групата. Югославия го прави с 9:0, кариоките – с 3:0, а шотландците бият само с 2:0 и отпадат.
