След две години ограничения и трудности идва момента, в който можем да кажем, че нещата вървят добре, включително и в числа. Остава впечатление у хората, че от 20 март вдигаме ръце и преставаме да се занимаваме с Ковид. Двете поредни изречения са думи от два поредни дни на националния здравен инспектор доц. Ангел Кунчев и касаят развитието със ситуацията с коронавируса.
Макар те да навяват коренно различни настроения и разбирането им да е в двете крайности, Кунчев всъщност говори последователно. Първо - ситуацията се подобрява. Второ – това, че се подобрява, не значи край на проблема.
Само че в България причинно-следственото говорене намира почва много трудно. Едва ли сме уникален случай в това отношение, обаче нали повечето тук живее, та така и го разбираме.
Нещата с коронавируса в някои аспекти са кристално ясни. Дотук най-сигурното е, че с всеки следващ вариант става по-заразен. За Омикрон възприятията са, че е по-лек. Различни данни го потвърждават – по-ниска смъртност спрямо Делта със сигурност има. Но точно тук стигаме до полето за спорове.
Първо, колко по-ниска е тази смъртност? Пак сме си първи в света по надвишена смъртност. Второ, колко са хората, преминали през Омикрон, които имат и ще има дълготрайни здравословни проблеми? А от Ковид изобщо – защото такава статистика в България не се води или ако се води, не е за простосмъртни очи. Трето – с колко точно ни помогнаха ваксините? Един голям анализ за продължителен период от време вече е напълно възможен и държавата би трябвало да го направи и обяви публично.
И най-важното – ние откъде сме сигурни, че следващият вариант, след Омикрон, пак ще е по-лек? Не бива ли да изчакаме да го видим и преценим, за да можем да се зарадваме, че "с вируса ще можем да живеем", тъй като вече е тръгнал към еволюция, която става все по-търпима за нас?
Всичко изброено по-горе предполага разумен подход на действие – на база точни отговори и данни да знаем какво е положението, за да преценим възможно най-добре какво да правим. Още по-важното – да знаем какво да правим и да бъде ясно обяснявано, повтаряно, подесеторявано, та да изчезне фоновият шум и политическата изгода. Само че разумът отдавна го няма. Разумът е в телефони и таблети, чрез които се свързваме с други такива разумни като нас – защото така е най-изгодно за най-големите корпорации в света да печелят. Разумът се пренася във виртуалната реалност и заразява истинската, докато тя не го ухапе здраво. Само че Ковид не може да ухапе толкова наведнъж, колкото могат да си включат телефоните и да си отидат там, където всеки сам си преценЯ! И така разумът остава някъде там, докато Ковид си е тук.
Дано поне този път имаме късмет – нали лудите Господ ги пази?
Автор: Ивайло Ачев
