След празничната офанзива на мащабното зрелище "Учителски събор", нашето болнаво средно образование полека-лека се връща към обичаната си трупна бледост.
Пиар акцията на МОН, спретната по подобие на грандиозен спектакъл, замете под седалките на "Арена Армеец" съществените въпроси, които чиновниците на ведомството умело не коментират дружно подритват.
Резултатът от кампанията бе 14 000 учители, дошли от цялата страна, за глътка бутафория, която след прочувствените речи на Росен Плевнелиев и Меглена Кунева, мина в концертно забавление.
Образователният министър обеща едно увеличение на заплатите, а после стана ясно, че то е в сферата на добрите пожелания. А след като шоуто и сандвичите свършиха, проблемите отново се появиха като скелети от гардероба на задъхващото се министерство.
Да започнем оттам, че се очертава траен недостиг на преподаватели за средното училище в цялата страна. Най-голям е дефицитът на учители по математика и информационни технологии. Липсват желаещи за начален курс, а по селата трудно се намира кой да води часовете по чужди езици.
На фона на тази информация, публикувана през последните дни в медиите, за капак се пенсионираха 4500 учители, а още 45 000 се очаква да напуснат само заради фактор пенсиониране системата на средното образование през следващите десет години.
А кой ще дойде?
Голяма част от новозавършващите висше образование по учебни дисциплини, преподавани в родното школо, нямат никакво желание да стават учители. Ниското заплащане, често пъти стресиращата работна среда и унизителното отношение, на което през последните години е подложена професията, са част от солидните причини, които демотивират.
Директори на училища разказват, че част от тези, които завършват педагогика, дълги години не практикуват, а когато все пак решат да застанат пред малчуганите, школото се налага да хвърля допълнителни средства, за да обучава преподавателя.
Малко по-лесно е като че ли за онези, които знаят чужди езици, защото те си намират работа в частните езикови центрове и едва ли някога пристъпват прага на класната стая.
Учителят - последна дупка на кавала
На фона на всичко това, което ще се запази като трайна тенденция през годините, от Образователното ведомство си имат съвсем други проблеми и сякаш гледат през розови очила на реалната ситуация в сектора.
Вместо да бъде разработена стратегия, която в дългосрочен план да осигури мотивирани и квалифицирани кадри за българското средно образование, МОН се занимава с безсмислени идеи като намаляване на междучасията и местене на изпити от дата в дата.
Вместо да се започне конструктивна работа за изваждане на учителя от унизителното отношение към него като към последна дупка от кавала, от която все едно нищо не зависи, Образователното ведомство изпъчи на преден план новия Закон за предучилищно и училищно образование.
Той влиза в сила от първи август и ще натовари с тотално излишна бюрокращина директорите и учителите в разгара на лятото.
Трябва например да се пренаписва вътрешният правилник на всяко школо, а най-натоварени ще са преподавателите, които ще водят 1. и 5. клас, защото влизат в сила новите учебни програми, а това налага да се пишат нови тематични разпределения.
Според новия Закон Средните общообразователни училища (СОУ), стават само Средни училища (СУ), което налага да се сменят печати, табели, БУЛСТАТ, да се оформят отново договорите с целия екип на школото, за да бъдат спазени изискванията. Същата е ситуацията и с гимназиите, които вече ще носят абревиатурата ПГ - Профилирана гимназия.
Всичко това и още куп козметични добавки отваря абсолютно излишна работа на училищата у нас, които и без това трябва отново да се чудят как да закърпват паралелки (особено в малките населени места), за да закърпят и делегирания си бюджет.
Противно на необходимостите в сектора на средното образование се правят реформи, които звучат прекрасно пред камера, а съществените въпроси се запращат в тинята на тоталното безхаберие и популизъм.
А редовият учител продължава да е последната дупка на кавала. Него не го питат за смисъла на реформата, не му искат мнението, не го карат да се чувства значим. Той е длъжен да изпълнява и да се подчинява. А това е толкова, толкова унизително!
Автор: Румен Скрински
