В първия истински активен ден на 22-рите зимни олимпийски игри в Сочи ми се струва важно да напиша защо намирам за правилно да ги бойкотирам, като позицията ми е споделена от хора и организации по целия свят. Освен, че подобен акт е отказ от легитимация и банализация на злото, е и повод да се даде гласност на проблеми, нарушения и престъпления, за които по принцип рядко изтича информация извън границите на държавата – организатор, както и да се упражни международен натиск.
Този бойкот не е прецедент, случва се от 1956 година насам, като най-сериозните като отзвук и последствия са палестинския бойкот чрез терористичен акт срещу израелския отбор в Мюнхен и бойкотите на олимпиадите в Москва (Джими Картър взима това решение заради съветската инвазия в Афганистан) и Лос Анджелис от съответните държави от двете страни на Желязната завеса.
Като оставим настрана факта, че олимпиадите и олимпийското движение отдавна са скъсали с корена и изначалната си идея и са един триумф на химията и комерса, бойкотът на едно спортно събитие е оправдан и тогава, когато то се превърне в пропагандно оръдие, налагащо по агресивен начин тоталитаризъм, недемократичност, потъпкване на основни човешки права, националсоциализъм, фашизъм, апартейд и подобни (а колко може да е мощно доказва филмът на Лени Рифенщал „Олимпия“ за Берлин’36).
А ето какво може да се каже за Русия на Путин:
Пълзящ фашизъм – управлението на Владимир Путин даже вече не е и псевдо-демократично, като мнозина анализатори го определят като „пълзящ фашизъм“ с очаквано тежки последствия като нова студена война и разделение на света, политически гонения, разправа с неудобни политически противници, чистки, забрана на протестите и всичко останало, което върви с етикета „тоталитаризъм“.
Свободата на словото – нещо, което понастоящем не съществува в Русия. Властта е овладяла всички канали за информация, а неудобните са преследвани, репресирани и убивани. Самите медии създават страх, омраза и внушават конспиративни теории, а към Путин има култ към личността, колко познато.
Анна Политковская – Анна е брутално убита заради работата си като журналист и активист за човешки права, вероятно заради поръчка на руските власти. След името ѝ могат да бъдат изброени още над десетина на журналисти, неудобни на властта, загинали при неизяснени обстоятелства.
Законът, забраняващ гей пропагандата – освен знаковия закон, в Русия хората с нехетеросексуална ориентация са подложени на тежки репресии, преследвания и агресия, която е напълно угодна на властите. Към това може да се добави и закона, който забранява НПОта, финансирани от чужди държави, което допълнително ограничава нъзможностите за търсене на защита и закрила.
Корупция и непотизъм – корупцията при подготовката на игрите надминава въображението и мащабите на познатото досега в абсолютни суми, като се предполага че от предполагаемо инвестираните 51 милиарда долара по предназначение са използвани едва около 10%. Останалото е потънало в джобовете на близки до властта и най-вече до Путин „предприемачи“ като братя Ротенберг. Ето и малко цифри - Олимпийското село е с цена 778 милиона долара, парк "Роза Кутор" (тук се провеждат всички дисциплини от алпийските ски) - 2.6 милиарда, Леден дворец - 277 милиона, Леден дворец "Большой" - 302 милиона, Олимпийски стадион - 779 милиона, център "Горки" (дисциплините за ски скокове) - 265 милиона, инфраструктура - магистрала и жп линия - 9 милиарда долара.
Екологични проблеми – необмисленото и хаотично строителство е довело до тежки екологична катастрофа в региона, като вече пета година живеещите там нямат достъп до годна питейна вода, което се вижда в момента и на снимките от Сочи.
Експлоатация и робски труд – голяма част от строителните дейности са извършвани при минимално заплащане от работници от бившите съветски републики, нелегално пребиваващи в Русия. Освен минималното заплащане и тежките условия, работниците са били подлагани на изнудване, неплащане на последните заплати, незаконно задържане, депортация и преследвания при опит да потърсят парите си.
Експоприация и изселване – при подготовката и строежите на олимпийските съоръжения и хотели мнозина са изселени насилствено, а имотите и къщите им са експроприирани без никаква компенсация.
Сирия и подкрепата за режима на Башар Асад – подкрепата на Путин за Асад и неговия режим удължава неимоверно агонията на гражданската война и на милиони хора. Продажбата на оръжие пък на участник в този конфликт е тежко престъпление и от законова, и от морална гледна точка.
Вмешателство в интересите на чужди държави – освен в конфликта в Сирия, Русия активно се намесва във вътрешните работи на много други държави от пост-съветското пространство като Украйна, Беларус и дори България, а енергийните лостове ѝ позволяват да изнудва и извива ръце в момента дори извън обичайния и обсег на действие.
Бойкотът на олимпийски игри е въпрос на личен избор за обикновените граждани, които решават за себе си дали ще гледат или не, дали ще спрат да купуват продуктите на основните спонсори или ще иронизират грандоманските напъни на организаторите.
Лидерите на мнение, компании, организации и подобни също решават дали и по какъв начин да изразят своята позиция и да упражнят натиск.
Участието на официални представители на държавата обаче би трябва да изразява една много по-отговорна позиция по отношение на случващото се в Русия, тъй като тяхното присъствие го легитимира не само в очите на света, но и на руските граждани, а гоненията и чистките срещу различни етноси, сексуалност, религия и политически разбирания ще изглеждат като нещо нормално и приемливо. Отношението към липсата на демокрация, продажбата на оръжие на държава в граждански конфликт, дискриминацията и убийствата на журналисти е въпрос на цивилизационен избор, а решението на коя страна да застанеш е действие, което позиционира и държавата, на която си представител там.
За държава като България, която е с разрушен фундамент от базисни ценности, с объркани представи за добро и зло и в пълна мъгла по отношение на тоталитарното си минало и оценката за него, един акт на бойкот би бил изключително важен. Но само би.
Автор: Магдалина Генова
