Точно на 24 май тази година руският президент Владимир Путин обяви на среща с македонския си колега Георге Иванов, че писмеността дошла в Русия от македонските земи. Една седмица по-късно това все още е основна тема на разговор от страна на сутрешния блок на Българската национална телевизия с външния ни министър Екатерина Захариева.
Още: Олаф Шолц загуби вота на доверие. Какво предстои?
Още: Как тайните служби на Сирия са се учили от нацистите
Дотук нищо лошо – ако нямаше за какво да се говори със Захариева. Само че точно сега има. И не чухме нищо съществено за далеч по-актуални събития.
Например – след въпроса с кирилицата, която си е наша и винаги ще бъде, имаше среща на НАТО, на която за пръв път се появи новият американски президент Доналд Тръмп. Също за пръв път, откакто Северноатлантическия пакт видя бял свят, президент на Съединените щати не спомена и дума за колективната отбрана в съюза. Тръмп не засвидетелства ангажимента на САЩ, че безусловно стои зад прилагането на член 5 от пакта. Вместо това новият държавен глава на САЩ се накара на съюзниците в НАТО, че масово не отделят поне 2% от БВП за отбрана и с това принуждават САЩ да плащат повече, за да го има НАТО. След срещата на Г-7 пък стана ясно, че Тръмп все още не може да вземе решение относно Парижкото споразумение за климата. Това вече провокира германският канцлер Ангела Меркел да каже ясно на среща с избиратели, че Европейският съюз трябва на първо място да разчита на себе си, но, разбира се, "в дух на приятелство със САЩ и Великобритания и като добри съседи, когато това работи". На всичкото отгоре Меркел посочи, че се е уверила в това "през последните няколко дни".
Това са фундаментални събития, но по тях външният ни министър не обели и дума. Тя не го стори на първо място, защото не беше питана достатъчно настоятелно от водещия Иво Никодимов и на второ място – защото е по-лесно да си говорим клиширано.
Още: Шенген съвсем не е зона без граничен контрол
Още: Защо Северна Корея този път не се подигра на Сеул
Накъде ще насочи усилия България, ако отношенията между Германия и САЩ охладнеят? Това е може би най-важната връзка в международните отношения що се отнася до Запада. След Втората световна война основното усилие на САЩ във външнополитически план е да не позволява сближаване между Германия и Русия. Именно комбинацията от технологичните възможности и историческата дисциплина на Германия и човешкия ресурс плюс природните богатства на Русия е считана от мнозина анализатори за единствената възможна заплаха пред мястото на САЩ като водещата сила в международните отношения в цял свят.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Захариева днес (30 май) е на посещение в Германия. Не е ясно дали тя би говорила по темата за германо-американските отношения там, но е изключително съмнително. Най-малкото защото не каза нищо съществено и за срещата на НАТО, където беше заедно с президента Румен Радев. Между другото, от Президентството така и не пуснаха дори едно прессъобщение за срещата на НАТО – само за визитата на Радев при папата. Да, но времената, в които папата е бил основният фактор в международните отношения, отминаха преди векове. А каква е позицията на България за получаващия се вече разлом между най-силните в ЕС и САЩ не чухме изобщо – само ново снишаване.
Ако студеният фронт между Германия и САЩ стане ясно видим факт (което изглежда и става предвид суровите думи по адрес на Тръмп на основния опонент на Меркел на предстоящите парламентарни избори в Германия Мартин Шулц), пред България също ще изплуват важни за решаване въпроси – и то комплексни. Най-елементарният пример е Парижкото споразумение за климата, което и ние подписахме – там има заложени цели, които пряко влияят икономическо и които биха били в ущърб на САЩ. Ние къде ще сме при бъдещ опит за подписване на ново споразумение за свободна търговия, в което Вашингтон иска да наложи своето? Ще заявим ли твърда позиция, че сме част от ЕС, но браним интересите си или ще клекнем, ако отвъд Океана ни кажат, че ще ни дадат например свободен визов режим? Да не забравяме, че в миналото САЩ тръгваше на двустранни договорки с отделни страни-членки на ЕС, сякаш ЕС изобщо не съществува и няма причина пак да не се случва така. Ами относно отбраната - ако ЕС тръгне да създава единна политика за сметка на НАТО (нещо, което Германия и Франция като цяло искат), тогава ние каква позиция ще заемем? За какво ще харчим - за обща европейска отбрана или за НАТО, след като е ясно, че пари хронично нямаме? Така че, по-просто казано: Какъв ни е националният интерес на нас сега и връзките с кого са ни приоритет – с Германия или със САЩ, когато "приятелството на Европа със САЩ не работи"?
От много години в международните отношения България заема позицията на "приятел на всички". Само че тази позиция е деструктивна – не може да си с всички за всичко. Идват моменти, в които следва да гоним националните си интереси, но ние дори не можем да ги формираме. И докато това не стане, ще се чудим защо все изоставаме след събитията и сме в края на всички възможни опашки.
Още: Сривът на рублата: Русия в собствения си капан
Още: Върви ли Грузия към революция?
Автор: Ивайло Ачев
