Обявеният от „Има такъв народ“ приоритет за образованието трудно може да бъде приет с разбиране от хората, които ежедневно срещат проблемите и недостатъците на образованието у нас. В предизборната си програма, тази партия предложи мерки за промяна в образователната система, които, подходящи или не, имат връзка с реалността.
Странно е, че от всички тези мерки ИТН избра да развее флага на устройствата при представянето на приоритетите си за управление. Това може да е признак на прибързаност, на опит за демонстрация на амбициозност, на неразбиране на проблемите в училищата или, още по-лошо, на нежелание те да бъдат решени. Ясно е, че предоставянето на до 1 милион таблети и лаптопи на училищната система не би решило дълбоките ѝ проблеми.
Трябва да ни притеснява това, че образователната ни системата се разделя всъщност на две. В едната се случва учене, а в другата, особено в сегрегираните училища, но не само, учебният процес е силно засегнат от социални фактори и дисфункционалности на системата, които на практика го провалят, независимо от това какво пише в официалните документи.
Някои от съществените въпроси за образованието ни са: как да мотивираме децата да учат и да постигат добри резултати, как да получим отговорното съдействие на родителите, и как да осигурим условия на учителите да преподават ефективно, с достойнство и удовлетворение.
Дори и всяко дете в България да получи таблет, това не би гарантирало повече или по-добро учене. Като учител имах ученици, на които предоставихме устройства и нужния софтуер през изминалата година, но които въпреки това не се включваха в онлайн учебните занятия. Този „малък“ детайл от опита на много от нас е показателен за това какво е съществено.
Може би от маркетингова гледна точка е по-удачно за партиите да говорят за таблети и лаптопи, отколкото за реформа на модела на финансиране и управление на училищата или други важни теми, които самите те имат заложени в програмите си. Съставянето на ново Народно събрание и наближаването на нова учебна година предлагат добър момент партиите да подложат своите предложения на обществен и парламентарен дебат, с цел да се отсеят най-добрите решения измежду всичко, което предлагат или пропускат да предложат за образованието.
И все пак, ако ще водим сериозна дискусия за това как технологиите могат да ни помогнат да подобрим образованието, един от вариантите е да помислим за това как може да ги ползваме, за да се борим със системните отсъствия в училищата. В някои от тях, този проблем е придобил много притеснителни мащаби.
Има държави, като Обединеното кралство и САЩ, в които се ползват електронни системи, които отчитат дали ученикът е влязъл в училище – например, чрез пръстов отпечатък или лицево разпознаване. Тези технологии могат да бъдат директно свързани с електронен дневник, социални служби и служби за закрила на детето. Целият процес може да бъде автоматизиран с цел присъствието или отсъствието на всеки ученик да се отчита реално и ефективно.
Това би имало няколко добри ефекта: повишена посещаемост и подобрени академични резултати за учениците, които отсъстват често, смекчаване на административната тежест върху учителите, въвеждане на повече прозрачност, и облекчаване на стреса, който учителите често изпитват когато решават дали да пишат отсъствия.
Последната точка не е за подценяване, защото има случаи, в които учителите не пишат отсъствия поради страх от отмъщение от страна на родители или ученици, или от порицание от страна на училищни дирекции водещи по-отпусната политика спрямо отсъствията. Автоматизираното отчитане на посещаемостта би довело до ситуация, в която ученикът ясно вижда, че неговите действия водят до последствията предвидени в закона. А това би култивирало у него отговорност и уважение към училището.
Автор: Явор Хаджиев
