Мина малко време и вече може да осмислим българските бунтове от януари и февруари. Като изключим първите два дни, когато хората честно и спонтанно излязоха да протестират срещу високите сметки за ток, другото след това си е калпава инсценировка, организирана, провокирана, манипулирана и финансирана от подопечни на БСП формирования. Голямата им цел бе предизборно да нагнетят напрежението да крайност, така, че в крайна сметка правителството на Бойко Борисов, след дълго съпротивляване (това по сценарий бе задължително!) да падне. Да , ама, то взе, че си подаде оставката още след първите капки кръв по асфалта и преобърна с краката нагоре сценария на тайните стратези на БСП.
Получи се вакуум. Тези, които бяха пратени на улицата с мисия да подстрекават, изведнъж се оказаха без роля, а "масите", които трябваше да бъдат манипулирани, останаха на улицата. Настана хаос и безсмислие. И точно в това "безвъздушно" пространство се пръкнаха т. нар. лидери, спонтанните лидери, които с ясното съзнание, че това не им е отредено от съдбата, се нагърбиха със задачата, даже се натресоха на тълпата. И я "поведоха". Накъде? И те самите не разбраха. Или по-скоро - не СЕ разбраха! Тълпата, впрочем, с всеки изминал ден се топеше. От "събитието" вече се бяха оттеглили мисионерите, червените провокатори. Тяхната бойна задача беше изпълнена.
Така самозваните народни водачи поеха множеството и в революционното пространство между Орлов мост, парламента, Съдебната палата и НДК започнаха да отекват всевъзможни лозунги. На когото каквото му хрумне. Искания кое от кое по-налудничаво. Като се почне от "метла за цялата политическа класа", нова конституция, повсеместен граждански контрол и Велико народно събрание, и се стигне до забрана на политическите партии и преминаване към някакво мътно в главите и на самите протестиращи държавно устройство, наречено от тях "обществени съвети", напомнящо първите години на съветската власт. Екзотични, спонтанни, непремислени идеи.
Последва провал на консолидацията. Неопитни и необразовани, самообявилите се за народни трибуни все пак схванаха, че рано или късно ще трябва да преговарят с овластените. Когато обаче трябваше да се определят "преговорните екипи", каузата окончателно рухна. Явиха се всякакви кандидат-началници, в крайна сметка не се разбра кой кого представлява. Бавно, но сигурно, идеите, и без това неизяснени, се размиха.
Днес, месец след протестите и месец преди изборите, вече може да се рапортува. Не е ясно дали крайната цел на уличните протести е постигната. Защото така и не се разбра коя точно е тя. Сигурното е само едно - че почти всички т. нар. водачи на протестите влязоха в гражданските квоти на иначе омразните "стари" партии. Славно за за тях и безславно за гражданското недоволство приключи зимната улична еуфория 2013.
Тези момчета бяха менте. Изскочиха от нищото и ще отидат в нищото. Не бяха достатъчно умни, образовани, харизматични. Направиха се за кратко на герои, но им липсваха собствена мисъл и хоризонт. Всъщност възможно ли е "платен домоуправител на свободна практика", както сам се представяше единият от нарочените лидери - да оглави национално гражданско движение. Естествено, че не!
Вярно е, че и Лех Валенса през 1980 година бе електротехник, но Валенса бе истински. Такива се раждат веднъж на 100 години и идват с мисия. Неговата бе общочовешка - да преобърне един цял свят. Докато мисията на нашия домоуправител (както и на другите самозванци от февруарската улица, между които и поддръжник на масовия убиец Че Гевара), оказа се, е била да влезе в предизборна листа. Ура, той успя! Те успяха! Честито! Въпросът сега е да влязат и в парламента, защото "старите" партии, достатъчно коварни, ги сложиха на неизбираеми места. В живота е така - който веднъж налапа въдицата, трябва да е готов и да го изпържат!
А колкото до Валенса, всеки - и той, и нашият домоуправител - всъщност е изпълнил мисията си. Зависи, обаче, от мисията!
Автор: Валентин Стоев
