Противно на българската традиция, след вота заваляха оставки. Да не повярваш. Отива си Костов, дядото на българската демокрация. Него с топ не успяха да го мръднат и пратят в политическа пенсия нито зулумите, които натвори в СДС, нито кабинетната му надменност в ДСБ. За Костов историята доста ще се поизпоти - кой беше той и за какво се бори. Мненията са противоречиви. Повечето твърдят, че 20 години се е борил предимно за себе си, а други - че отвреме-навреме се е борил и за държавата.
Отива си и Кунева. Едва дошла. Всъщност, успя ли да дойде въобще, ако не броим чиновническата й длъжност като еврокомисар при царя. В предизборната кампания тя въобще не можа да дойде на себе си, беше като цапардосана с мокър парцал. Хипертоник, който си е загубил лекарствата. В добавка с имиджа на партията й - като компания от бивши изплюти и обидени функционери на други партии - никак не е чудно, че "България на гражданите" си остана с едничката субсидия, далеч от парламента. Въпреки гръмките закани и лакомото облизване на устните.
Отива си преди да е дошъл и горкият председател на СДС Кабаиванов. Той наследи безнадежден болник на системи в интензивното отделение на политиката и се надяваше на чудо - да върне синята идея за живот. Не му се отвори парашутът. Не само не му е било съдено, но и чисто имиджово той, един по същество честен и загрижен човек, не успя дори само с харизма и сладкодумие да вдъхне поне малко нов живот на смъртника.
Сбогом и на Дилов-син, въпреки че май не му е за първи път. Може да те разплаче прощалната му декларация, чете се като литературно произведение. Самият Син с неговия Гергьовден така и не успя да си намери мястото, спорно е доколко това беше политическа партия, а не нещо подобно на "Ку-Ку". Пиши, Дилов, пиши, там явно си по-добър. Ама не бъди и пенкилер!
С каквито и резерви да се отнасяме към тези оставки, те са си достоен жест. Нетипични за българската политическа реалност.. Така че бившите вече лидери заслужават поздравления. А и откровението, че историята едва ли ще се заинтересува от тях!
На този фон обаче не си дава оставката другият лидер на партия загубила изборите - Сергей Станишев. Държи се като победител, замитайки факта, че четирите процента загуба от ГЕРБ щяха да е поне два пъти повече, ако партията му не бе водила толкова кална и омерзителна предизборна кампания. И ако прокуратурата не му беше подала дружеска ръка, провеждайки операции по изфабрикувани подозрения и повлияла фатално на избирателите в полза на неговата партия.
За кой ли път след изборна загуба първи съпартийците му искат оставката на Станишев като лидер на партията. За кой ли път Станишев се прави, че не чува призивите им. А когато накрая чуе от немай къде, отбива атаките с обяснението, че "не сега е моментът за подобни разговори".
Може ли някой - до три - да познае с кого си прилича Станишев? С Иван Костов - точно така! И двамата са управлявали държавата по един мандат, и двамата са възприели този факт като знамение свише за непогрешимост.
И двамата са се спасявали с инат след няколко изборни провала. С различни средства, разбира се. Костов - с безапелационния си авторитаризъм, Станишев - с лукавите си апаратни игри.
След като партията му остана под чертата за парламента, Костов най-после си отива. Не стигат ли за оставката на Станишев шестте загубени вота. Или и той, като Костов, ще изчака четирите процента. Както сам казва, винаги има и по-зле!
Автор: Валентин Стоев
