Отново сме пред поредните избори за Народно събрание. И предвид на вялата предизборна кампания, протичаща в сянката на Европейското първенство по футбол, смятам, че картината в следващия парламент ще бъде подобна на предишната, а, може би, и по-лоша. Позволявам си да определя по този начин 45-ия парламент предвид на неизпълненото негово основно задължение да излъчи редовно правителство.
В този ред на мисли си направих труда, стъпвайки на престижния парламентарен сайт и разгледах в детайли списъка – човек по човек с нашите избраници от най-краткосрочния, използвал само 13 работни дни, парламент в новата ни история. Интересувах се не толкова от тяхното образование, колкото от професиите им. Впрочем след датата и родното им място е посочена (по-добре е да кажа би трябвало да бъде посочена) тяхната професионална реализация в живота им. Резултатът от това мое проучване е онагледен с помощта на диаграмата по-долу.
Какви изводи мога да направя от тази графика? Очевидно е, че и в следващия парламент най-голямата група парламентаристи ще бъдат хора, които не декларират своите професии извън парламента. Голямата част от тях са бивши депутати в няколко народни събрания и най-вероятно те или са се вживяли дотолкова и са си повярвали, че "депутат" означава професия, или че истинската им професия не е особено престижна в рамките на общественото пространство и затова я премълчават. Прави впечатление, че цяла една парламентарна група, тази на ДПС, не декларира професиите на своите депутати. Налага се да уточня, че в дъното на социума професия означава да си например кофражист, арматурист, гипсаджия, фаянсаджия..., а на върха – юрист, икономист, психолог, политолог, лекар, учител, програмист, конструктор, технолог... Но категорично професия не е да си депутат или президент! Професия не е дори да си доцент, професор, член-кореспондент...
Според графиката има и такива депутати, които декларират своите професии. Закономерно е, че това са хора с висше образование, но с някои изключения става дума за такива, които си служат с четирите основни аритметични действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Такова е тяхното образование. И, ако трябва да отговорим на въпроса: "Достатъчни ли са тези математически знания за управлението на такава една сложна система, каквато е държавата?", ще трябва да заявим категорично, че отговорът е: Не! Вярно е, че изпълнителната власт в лицето на правителството управлява държавата, но парламентът е този, който излъчва това правителство. От друга страна с достатъчна сигурност можем да заявим, че с помощта на въпросните 4 аритметически действия, изучавани в курса на основното образование, е напълно възможно един човек да продава и пазарува успешно стоки на някой земеделски пазар, какъвто е например „женския“ в центъра на София или дори на борсата в столичния квартал Слатина. Но да се взимат решения, свързани с постигането на компромисни оптимизации, каквито трябва да бъдат извършвани ежедневно при управлението на всяка една сложна система каквато е държавата, с нейните вътрешни и външни релации, четирите основни аритметични действия са крайно недостатъчни. Освен това, би било игра на сляпа баба да се управлява държава само и единствено по усет и вътрешно усещане, защото, убеден съм, че голямата част от нашите народни избранници не могат да дефинират нито теоретично, нито на практика понятието „оптимум“, камо ли „компромисен оптимум“ в своята дейност. В същото време от трибуната на Народното събрание могат често да се чуят абсурдни определения като „по-оптимален“ или „най-оптимален“.
Спомням си много добре времето от преди 20 г., когато и аз бях в една депутатска листа и тогава лидерът, който подреждал в онзи момент имената в изборната листа, заедно с група партийни активисти и в мое отсъствие, попитал: „Кой е този Ангелов (моя милост)? Не го познавам“. Някой се обадил: „Той е доцент в ТУ-София“. Водачът категорично отсякъл: „Така ли? Че той си има работа!“. С други думи, лидерът е искал да каже: „На нас не ни трябват разни там доценти, че даже и професори. Нужни са ни верни хора!“ Вероятно моят тогавашен лидер е смятал, че е по-добре в неговата парламентарна група да има хора, попадащи към категорията „тъп, но верен на партията“, отколкото някой, който на него да му дава акъл. Ама дали същият този депутат може да мисли рационално с главата си или тя изпълнява функцията на кух рудимент върху тялото му, това сякаш не е толкова важно. А, както е известно, точно някои (не казвам всички!) главни асистенти, доценти и професори в областта на точните науки владеят управлението на сложни системи. Нещо повече. Известно е, че при управлението на сложни системи се използват специализирани софтуери, а в редица случаи е необходимо да се създават и нови. Логично е да се смята, че хора, притежаващи елементарни аритметични знания нито могат да използват специализирани софтуери, камо ли, със своя специфичен ментален капацитет и квалификация, да могат да създадат някакъв собствен софтуер. Отдавна живеем във времето на цифровизацията и да се декларира, че едикой си има компютърна грамотност за това, че използва клавиатурата на компютъра като пишеща машина или умее да „сърфира“ в някоя програмна среда, или, видите ли, използва програмни пакети като Excel или PowerPoint, е нещо, което голямата част от нашите интелигентни деца учат в училище и дори умеят да го правят доста успешно и без наученото в училище. В тази връзка може съвсем логично да зададем един въпрос-тест към нашите депутати: защо Финландия, страна с 1/3 от територията си в тундрата, с население колкото нашето, има близо 3 пъти по-висок БВП спрямо нашия? Как така тази страна има силно развита иновативна индустрия без собствени ресурси и оптимизирано земеделие, въпреки тежкия студен климат? Как тази малка, но горда държава е сред няколкото европейски иновативни лидери, а ние, с нашите природни дадености, подарени ни от Бога, продължаваме да тепкаме вече три десетилетия на дъното в ЕС?
Днес за управлението на нашата държава са необходими категорично други хора за депутати, които да декларират с достойнство своите професии и знания, с които те да бъдат част от просперитета на нацията ни. Задава ли си някой въпроса: защо не се случва така, че правителството да бъде само и единствено експертно, а не политическо, макар че преди избори се чуват тук и там подобни, макар и плахи, гласове? Ами, защото едно истински експертно правителство няма да се мъчи непременно да прокарва някаква мъглява партийна концепция, а ще се стреми да постигне най-доброто за нацията ни. С други думи, да си лоялен към партията, в която се числиш, е абсолютно недостатъчно. Да си млад също не е достатъчно за да бъдеш депутат, каквото мнение изказа последната симпатична председателка на Народното събрание. А формулата: „тъп, но верен на партията“ е абсолютно безполезна в наши дни за държавата ни. Тя беше донякъде полезна в онова вече далечно време преди 30 г., когато „Големият брат“ решаваше как ще живеем и какво ще произвеждаме. И когато той ни осигуряваше суровините, конструкциите, технологиите, ние ги изпълнявахме. И докъде стигнахме? Както се видя: доникъде.
Днешното време е друго, но ние, за съжаление, пак разчитаме не на себе си, а на други „братя“ - те да иновират, те да създадат нови технологии, те да печелят най-вече от това, а ние..., ние да се надяваме да ни подарят част от някоя тяхна технология и да работим на ишлеме вечно, като гастарбайтери в собствената си родина. Не е достатъчно да се повтарят заучени фрази, че, видите ли, било полезно ние да произвеждаме пазарни продукти с висока добавена стойност. Това е абсолютно вярно, но - а, кажете, уважаеми депутати, как да стане това?
В отговора на въпроса как е разковничето на проблема, защото иначе ние никога няма „да ги стигнем (х)американците“, както някога мечтаеше един от най-добрите ни комици. По този начин ние и финландците няма да може да ги стигнем, а колко много ни се иска, но... не знаем как. Е, все някога може и да се научим. Знае ли човек?
Автор: проф. д-р инж. Николай Ангелов, д.т.н.
