Официалната българска политика спрямо Република Северна Македония е сред малкото неща, по които у нас има пълен консенсус. И сред още по-малкото, за които досегашното управление заслужава добра оценка.
Какво включва нашата позиция, всички знаем. Край на историческите спорове чий е този или онзи герой, роден на територията на днешна РСМ, но кой знае защо борил се за свободата на България. Край на изопачаването на историческите факти, за които има безспорни доказателства и документи.
Нашите искания не са много. Както посланикът ни в Скопие Ангел Ангелов каза, ние просто държим Република Северна Македония да спазва Договора, който подписахме през 2017 г. С подобно твърдение излизат и няколко бивши външни министри, както и български евродепутати.
Нашата позиция обаче далеч не е ясна на Европа. Повечето европейски политици просто не разбират какво всъщност искаме и вероятно в техните очи нашето поведение изглежда като инат.
Но инатът в случая не е от наша страна.
Нека да погледнем докъде я докара съвместната историческа комисия - доникъде. Толкова време, толкова усилия и толкова чисто научни доводи и аргументи, за да се върнем в изходна позиция - учебниците на македонските деца са пълни с неверни твърдения и не само неверни, но и очернящи България. Комисията, поне от българска страна, направи наистина всичко възможно, за да се преодолеят различията. Уви, резултат нямаше. Край Вардаро продължава да тече злостна кампания срещу нас, като че ли ние сме най-големите душмани, искаме да им вземем името, езика и самосъзнанието. Твърде глупава позиция на фона на станалото с Гърция - държавата Македония се принуди да си смени името. Направи го без много да се дърпа. И гърците не бяха злодеи и душмани. А ние сме и както изглежда, ще продължаваме да бъдем - и в учебниците, и в медиите.
Всичко това допринася въведеният преди години от властите в Скопие език на омразата да се вкорени в съзнанието на идните поколения. По този начин се минират всички усилия от наша страна за в бъдеще - веднъж натрапени в главите на подрастващите като злодеи, ние просто никога няма да променим тази представа.
Ето затова компромисът няма как да е от наша страна.
Защото в българските учебници няма лоша дума за Македония. Напротив, общата ни история заема едно достойно място. Няма лоша дума и за населението на тази съседна страна, което въпреки неговата омраза към нас ние продължаваме да наричаме "нашите братя".
Погледнато през европейската гледна точка, нашето настояване за спазване на Договора можа би изглежда като досадна пречка за феновете на разширяването на ЕС. За познавачите на Западните Балкани обаче не е така. Затова и президентът Радев на срещата си с германския президент Щайнмайер отново припомни, че страната ни очаква разрешаване на спорните въпроси в двустранните отношения. Твърдо, но съвсем дипломатично Радев подчерта, че нашата съседка трябва да покаже европейска зрялост и уважение към ценностите на ЕС, като това включва преустановяване на езика на омразата към България. Радев посочи, че този език е навсякъде - в учебниците по история, в държавните и научни институции, в публичната реч и медиите. Президентът обясни за пореден път, че ние просто искаме да не се фалшифицира българското културно-историческо наследство. Той настоя и да се спазват правата на хората, които открито изразяват българската си идентичност.
Всичко това на средностатистическия европеец може и да му е далечно, но на лидерите на водещите европейски държави трябва да е пределно ясно - ако допуснат в ЕС страна, генерираща омраза, по-нататък тази омраза може да ескалира. И едва ли биха си навлекли подобна беля на главите.
Правителството, което България скоро ще трябва да се сформира, ще има нелеката задача да продължи преговорите. Дори и най-опитните дипломати да се заемат с тази задача, нейното решаване в никакъв случай не бива да е отстъпление от заявеното досега. И не бива да е за сметка на българския национален интерес.
Както във всяка подобна ситуация, развитието може да е негативно или позитивно. За негативно предупреди журналистът Виктор Канзуров, според когото РСМ ще стане още по-агресивна към България, ако влезе в ЕС. Съдейки по неговия опит и познания, най-вероятно е прав.
Затова България трябва да си отстоява записаното в Договора, а Скопие трябва да реши мир ли иска или нещо друго.
Автор: Евелина Гечева
