Училищната социална система се крепи, откъм хранене, на схемите на Европейския съюз “Училищен плод” и “Училищно мляко”. Приносът на тези схеми е много важен, но те предоставят храна само на ученици от начален етап и само като здравословно допълнение на закуската им. Така остава незавършен един от стълбовете на социалната система в училище, който би трябвало да бъде възможността всички деца да се хранят безпрепятствено, независимо от финансовите им възможности.
В други европейски страни, безплатният или с намалена цена обяд, според доходите на родителите, е факт и универсална политика от много години. Това е смислено не само от чисто хуманитарна гледна точка. Това е смислено и откъм педагогическа и социална гледна точка, като част от прилагане на така нареченото приобщаващо образование. Когато детето намира облекчение на глада в училище, с качествена храна, то има по-добри биологични и психологични условия за учене и растеж. Не случайно материалните лишения, включително недохранването, са част от рисковите фактори за отпадане от училище.
Въпреки тази елементарна констатация, въпреки добрите примери отвън и, най-вече, въпреки високите нива на детска бедност в България, нямаме национална политика за предоставяне на безплатен и/или с намалена цена обяд във всяко училище. Делът деца в страната, които живеят в тежки материални лишения е 25%. На всяко четвърто дете липсват елементарни за достойния живот неща, включително редовен достъп до храна. В същото време, България може да се похвали, поне статистически и в рамките на ЕС, с най-високия дял от образователния си бюджет като финансова помощ за учениците (дял който пада с 3,8% между 2013 и 2018 г.).
Още: Психолози ще консултират учители и директори как да защитят деца в риск
Нещата не се връзват… Обяснението за този пропуск на държавата ни едва ли може да се обясни накратко. Смесицата от причини (и измежду тях оправдания) вероятно са свързани с вярванията ни за бедността и отговорността ни спрямо нея, материални условия в училищата (не всички имат столови), и дори обществени навици и нагласи. Независимо от причините за този пропуск, той не е добър знак за ефективността на грижата на държавата за децата от бедни семейства.
Хубаво е, че Министерството на образованието има мерки, които целят да създадат условия за повече изкуства и спорт в училищата, било чрез подобряване на материалната база, било чрез програми като “Заедно в изкуствата и в спорта”. Но не е ли важно децата да могат да творят и да спортуват нахранени? Не е ли парадоксално един ученик от бедно семейство да може безплатно да практикува спорт, който изисква енергия, фокус и здраво тяло, но да не може безплатно да се нахрани?
Разбира се, не всички деца от бедни семейства задължително ходят гладни на училище (макар и да знаем колко). Също така, има училища, които по собствена или общинска инициатива предоставят някаква форма на субсидирано хранене за нуждаещи се ученици и така са намерили сами решение за забелязан проблем. Но ако говорим за цяла България, вероятно е такъв вид решения да са изолирани случаи.
През миналия декември научихме за дете, което е живяло месеци наред в кокошарник, и което е споделило, че се е хранело рядко. Ако борбата с бедността трябва да е на всички фронтове, то е грешка да не се борим с нея и в училище, където това дете, като много други деца, прекарва голяма част от времето си, пред очите на учители и други възрастни. При една добра и истинска училищна социална система, изстрадали деца като гореспоменатото, биха намерили в училище едно място на грижа, безопасност и достойнство. Важно е да се отбележи, че непълният достъп до пълноценно хранене е една от бариерите за ефективен достъп до образование, а точно този достъп има силата да разбие омагьосания кръг на наследствената бедност, в дългосрочен план.
Още: За по-бързо кариерно развитие на хиляди учители: МОН предлага промени в наредба
Днес се отбелязва Международният ден на образованието. Днес, държавните програми в образованието са 21 на брой. Нека ползваме момента за да отправим призив към МОН. Може ли да бъде създадена още едничка програма поне, която да има скромната, но толкова човешка цел да сведе глада в училище до нула? Парите за такава програма със сигурност не биха били много, но при всеки случай, става дума за една истински смислена инвестиция. Една от Устойчивите цели за развитие на Човечеството е “Нула глад”. Като начало, можем ли да постигнем скромната цел в България гладът да няма място в училище?
Автор: Явор Хаджиев
"Повод за гордост, а не за страх“: Управителят на "Школо" проговори за продажбата
Няма изпит, няма проблем - получаваш диплома: Така ли завършват в Югозападния университет?
