Първите тествания за ковид на малките ученици са една малка светлинка в мрачното ежедневие, на която не обърнахме особено внимание. Просветният министър пунктуално обясни какво точно прави МОН, за да върне децата в училище. И стъпката с тестването е съвсем правилна - най-малкото защото така навреме се отсяват, доколкото е възможно, децата с положителни проби.
Засега нещата изглеждат съвсем наред и можем само да се надяваме, че не само в първите 13 области ще се правят тестове, а и в другите 15. Два пъти седмично - така са преценили здравните специалисти.
Всички искаме тази зараза да изчезне колкото може по-скоро. И на думи всички сме "за", когато стане въпрос за присъственото обучение. На практика обаче се оказва, че са твърде много родителите, които за нищо на света не дават децата им да бъдат тествани.
Да, децата са ни най-скъпото нещо и искаме те да бъдат неприкосновени. Нормално е всеки родител да се притеснява какво правят с малчугана му в училище. Но когато става дума именно за училището, за мястото, където искаме той да бъде през деня заедно с другите деца, трябва да приемаме условията. Така, както приемаме пътния правилник и законите. Нали затова са правилата - изработени са, за да има ред и трябва да се спазват, ако наистина искаме ред, а не хаос.
Фактът, че има несъгласни родители, беше отчетен и МОН разпореди тестване да има само на паралелки, в които над 50% от родителите са подали декларация за съгласие. Така правото на несъгласните родители е уважено, но остава въпросът дали са защитени децата на останалите родители? Те няма да бъдат тествани, а ще им се налага да стоят по чиновете заедно с останалите.
Децата не са виновни. Проблемът е в родителите, на които явно не е лесно да се угоди - хем да ходи детето в училище, хем да не се тества. Тези същите родители позволяват на децата си далеч по-нехигиенични действия и едва ли имат пълен контрол върху всичко, което наследниците им правят извън училище.
Нека да не забравяме, скъпи родители, че учителките не са медицински сестри и изобщо не са длъжни да събират слюнките на скъпите ни наследници. Да, ще им дават по 100 лева, но коя от цупещите се майки би станала доброволка? Аз лично познавам вече десетина майки, които се включиха в тестването със съдействие, доброволно, по всякакви начини. Защото никак не е лесно да се реализира тестването, колкото и да не ни се вярва.
Хайде да си представим началото на един такъв училищен ден. В паралелката има 25-30 деца. Тестването започва. Всяко дете трябва да плюе в пликче, да се проследи резултатът, да се хвърли пликчето и да се поеме следващото дете. Децата не бива да се бутат едно в друго, не трябва да пипат и пликчетата. Накрая тези пликчета се изхвърлят, като преди това се отделят позитивните. Местата трябва да се дезинфекцират и часът може да започне. С тези изпълнени със свежест 20-30 минути, заредени с ентусиазъм, преподавателите започват учебния процес.
Та, скъпи родители, последното, на което имате право, е да се сърдите. Никой не иска да живеем в условията на пандемия и никой не иска болести, усложнения и лош живот. За да стане той по-добър, всеки трябва да направи някакъв компромис и да приеме, че не живее сам на света, а в общност и тази общност има нужда от усилията на всеки.
Хайде да си спомним как беше миналата година. Тържествен 15-и септември, с цветя и фанфари, а през октомври и ноември - черни статистики, починали от ковид учители, заразени цели семейства с деца-ученици. Никой не искаше да вярва на експертите, които твърдяха, че присъственото обучение ще доведе до нова вълна. Е, познаха. Начинът днес да няма такава е само тестването. Или всеки да си обучава детето у дома, ако не приема това, което държавата му предлага. Има по света такива общности, например амишите, които живеят изолирано, не признават голяма част от цивилизацията и технологиите, живеят в затворени общности. Това ли искаме за своите деца?
Самите те, съдейки по отзвука в социалните мрежи, изобщо не са стресирани от тестването. Дори го приемат като нещо забавно.
Затова е редно да кажем добра дума за МОН - търпеливо и акуратно тази институция си свърши работата, за да не се налага единият родител да гледа децата у дома, докато другият изкарва прехраната. Година и половина пищим от това, икономиката отива по дяволите, собствените ни бюджети се крепят на магия и все сме несъгласни, макар да не предлагаме друго решение. С въведеното щадящо тестване всъщност се щадят родителите. Дано повече от тях да осъзнаят това.
Автор: Евелина Гечева
