Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Шпионският скандал с Русия - защо сега?

31 октомври 2019, 11:55 часа • 6904 прочитания

Защо точно сега и проява на суверенна политика ли е или не? Това са два от много важните въпроси, които би си задал всеки трезвомислещ предвид сериозния скандал с първия изгонен от 18 години руски дипломат от България. На всичкото отгоре правителството реши да не пуска реално гласения му за заместник военен аташе.

Изгонването на посочен от прокуратурата като заподозрян за шпионаж руски дипломат е много сериозен акт, при това във време, в което няма явен скандал тип "Сергей Скрипал". Тогава България не само не реагира така, но и премиерът Бойко Борисов в изявления от Брюксел, когато беше на заседания на Европейския съвет, обясняваше как трябва да се изчакат доказателства, преди да се действа. Сега, когато публично няма нов скандал от такъв калибър, България действа изключително силно!

Новината обаче гръмна точно когато път си проправи друга. А именно – че преди седмица цели два руски военно-транспортни самолета са получили позволение от България да преминат през българско въздушно пространство за участие във военно учение в Сърбия. Тези самолети са пренесли и ракетни установки C-400 "Триумф" - същите, заради които САЩ и Турция стигнаха до сериозно влошаване на отношенията, като Вашингтон изключи Анкара от програмата за изтребителя F-35, а НАТО също зае дистанцирана позиция спрямо турската политика.

Сърбия, обаче, не е член на НАТО. А военното учение, в което се включиха и руснаците с техните оръжия, носи името "Славянски щит" и една от основните му цели беше сръбската и руската армия да изпитат на практика планове за действие при въздушен бой. За него сръбският военен министър Александър Вулин говори директно в смисъл, че се прави с цел подготовка Сърбия никога повече да не бъде подлагана на агресията на НАТО както през 1999 година т.е. войната в Косово. Тогава обаче Иван Костов не допусна руски военни да минат през България и да установят руска зона точно там, където действаха КФОР и което можеше да удължи неизмеримо конфликта, а вълните на войната да засегнат неиминуемо България – най-малкото под формата на бежанци. Сега пускаме руско оръжие, което може да удари навсякъде на Балканите и то със сигурност под значителен руски контрол, а не както е в случая с Ердоган – да си купи ракети и сам да решава какво да ги прави. Сърбия със сигурност не е Турция що се отнася до суверенитета, макар Белград от десетилетия да играе с руската карта, когато иска нещо от Запада – в случая иска положение в Косово, което да устройва на първо място сърбите – абсолютен национален интерес за Сърбия. И Вучич има добра почва да играе така в момента - заради Франция и отказа да бъде даден старт на преговори за влизане в ЕС на Северна Македония и Албания, който имиджово със сигурност е много добър за Москва от чисто емоционална гледна точка - тази, на която Путин залага много силно във външната си политика. А Русия има силен интерес да стъпи още повече в Сърбия, след като не успя в края на 90-те години на XX век и заради тогавашните управници на България.

Между другото, освен C-400, на учението бяха и ракетите "Панцир-С". И за пръв път системи C-400 участват на учения извън руска територия!

България позволи това, като даде въздушното си пространство за преминаване, а е член на НАТО. Но междувременно реши да гони руски дипломат и да не пуска друг на българска територия. Като сложим на везната нещата, май е твърде рано някой да си мисли да се радва как най-после сме проявили характер спрямо Владимир Путин.

В България много не се интересуваме, но съвсем наскоро Русия и САЩ скъсаха един от най-важните договори за сдържане на военната агресия в глобален мащаб – този за ракетите с малък и среден обсег, които могат да носят ядрени бойни глави. Това неиминуемо значи, че няма съгласие да не се почва нова фаза на надпревара във въоръжението. Откакто е на власт, Путин умело използва възможностите Русия да се меси в горещи точки извън руска територия и да извлича изгода от това, с дъх на победа. Това му е в ДНК-то – не може да очакваме от агент на КГБ да се състезава и печели например икономически, той знае да прави друго и го прави добре.

Въпросът за България, обаче, винаги е един – когато дойде моментът, в който трябва да изберем страна, защото такъв момент исторически винаги идва, ще можем ли? По-точно - ще можем ли да го направим като суверенна държава, не под чужда диктовка, независимо от външни интереси, а в защита на нашите интереси? Ще можем ли да защитим националните си интереси? Защото сега шпионският скандал изглежда поредният опит да излезем сухи от водата в очите и на Запада, и на Москва. А въпросът с това каква точно държава сме, за да можем да ползваме в дипломацията картата на силата, си остава с все толкова печален отговор ...

Автор: Ивайло Ачев

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес