Изборите приключиха. Резултатът е почти какъвто беше предвиден и очакван – нито една от влезлите в 42-рото Народно събрание партии не получава мнозинство, което да й позволи да управлява самостоятелно. Налице е пълно равенство между двете двойки от партии (ГЕРБ с Атака и БСП с ДПС), които теоретично могат да се захванат със съставянето на правителство. В същото време изявленията на БСП, ДПС и Атака показват, че никой от тях не иска да си играе с голямото лошо великанче, което обича да изяжда другарчетата си и да им прилапва джобните от държавната субсидия.
БСП и ДПС успяват да съберат общо 120 депутата в 42-рото Народно събрание. Абсолютно сигурно е, че дори няма да се опитат да търсят някакво сближаване с ГЕРБ – между тях зее политическа, интелектуална, поведенческа и личностна пропаст.
И така се оказва, че ключът за съставяне на правителство държи Атака. Предстои да видим при какви условия ще бъде предоставена подкрепата им. Тук е наложително да припомним, че Атака е от формациите, които пострадаха от машинациите на голямото лошо великанче в предишния парламент. Освен това те много добре видяха какво се случи с РЗС – след унищожаването на парламентарната им група и след президентските избори, без никакви основателни публично заявени причини, Яне Янев се връцна и от „уволнител“ на Бойко Борисов се превърна в най – верния му оръженоносец. Резултатът – на изборите гласовете, които събра РЗС са в границите на „социологическата грешка“, шеговито казано.
Предоставянето на подкрепата ще бъде обвито при всички случаи в говорене, което ще въздига Атака като национално отговорна и принципна партия, но всъщност ще се реализира по един от следните сценарий.
Първият е да се даде подкрепа на основата на афишираните и обявени за защита ценности, като се изискат и получат гаранции за реализиране на практика на заложени в предизборната им програма действия.
Вторият включва предоставяне на подкрепа само и единствено срещу ползването на привилегии, които може да предостави участието във властта. Това, разбира се, ще бъде пагубно в дългосрочен план за партията.
А третият сценарий е възможно да включва по малко от първите два, което е изключително изкушаващо, но в никакъв случай няма да остане незабелязано от гласувалите на последните избори за Атака.
В същото време не трябва да се забравя, че ДПС заявяват, че имат ценностни различия с Атака и няма как да участват в обща коалиция или да водят преговори с тях.
Но ясно се вижда вратичката, която всички си оставят – вече започнаха да говорят за нуждата от изясняване на понятията, което логично води и до обяснението, че подкрепата на програмно правителство не означава участие в коалиция?
Низвергнати и изолирани ГЕРБ разработват различни схеми за съставяне на правителство на малцинството или предизвикване на нови избори през есента.
За половината от имащите право на глас и изобщо негласували не искам и да отварям дума – която партия ги „забрави“ директно се е преселила във „вечните ловни полета“. Но не трябва да забравяме онези около една четвърт от гласувалите, които не са подкрепили нито една от партиите, влезли в Народното събрание. В основната си част това са млади, образовани, прогресивно мислещи хора, които живеят в България и искат и техните деца да живеят в България – но живот достоен и смислен. На тези избори не успяха да постигнат свое представителство в парламента – гласовете им се разпиляха между Движение „България на гражданите“, Демократи за силна България, Зелените и дори Глас народен на Светльо Витков. Но това не означава, че те са се отказали да търсят. И в бъдеще тези избиратели ще имат все по-съществена роля за разположението на политическите сили в Народното събрание.
Такава е ситуацията към момента. Но не това е първостепенното. Всъщност най – важното е, че резултатите от изборите са високо и ясно извикано предупреждение, което поставя на изпитание партиите, влезли в 42-рото Народно събрание.
Преди изборите и особено по време на февруарските протести те бяха оплюти тотално и разнищени обстойно и отвсякъде (напълно заслужено, между впрочем). И в предизборната кампания направиха каквото могат или по – точно каквото им позволяват ограниченията наложени от икономическите, социалните и международните им зависимости. Сега, след изборите, парламентарните партии трябва да покажат не само на думи, че са разбрали и напълно осъзнали какво се случи през месец февруари и кое предизвика хората да излязат да протестират. Трябва да скрият в килера скелетите на враждите си и да постигнат договореност за мерките, които да приложат, за да поставят началото на края на кризата в страната, която от икономическа полека – лека се трансформира в политическа, институционална и най-страшното – в морална.
Дали разбират за какво иде реч ще стане ясно съвсем скоро. И ако се окаже, че не са разбрали, след използването на първия лост за контрол – изборите, на гражданите им остава единствено възможността да използват другия, а именно протестите.
Което за съжаление означава, че ще бъде загубено изключително много ценно време, повсеместният разпад ще се е задълбочил и за съжаление всичко трябва да започне кажи – речи отначало.
Автор: Люпен Арсенов
