Обществените брожения срещу поредните глупости на МОН да свалят от учебните програми по литература произведения от българската класика не са "смешен плач". Напротив, те са обнадеждаващ сигнал, че все още на някой му пука дали ще опазим това, което ни прави такива, каквито сме като личности и народ, за да го предадем на децата си.
Да, не е драма, че "История славянобългарска" се мести от 6 в 9 клас. Драма е, че се създава усещането за "проба" - от МОН пробват дали ще се вдигне шум. Ако се вдигне - местят. Ако не се вдигне, като нищо направо биха хвърляли на боклука. Това, че "Историята славянобългарска" няма да изпадне от конспекта, не оправя ситуацията. Защото много други произведения, важни произведения, нямат същия късмет.
Но първо е редно да уточним защо изобщо е важно какво се учи в часовете по литература.
Във всяка образователна система историята и литературата са предметите, които формират, предават и тълкуват идентичността. Ако някой не разбира защо идентичността е нещо важно, вероятно е от онези, които считат скандала от последните дни за ненужна патаклама.
Не знам колко хора си дават сметка, че нашият случай просто е такъв. (Може би така е и при другите народи, но аз не мога да кажа. Била съм само българка) Силата ни - като отделни личности и заедно като народ - идва от корена. На мнозина коренът не им е важен. На мнозина им е слаб. Всички други обаче, които знаят, че са това, което са, именно защото са българи, осъзнават какво огромно значение има коренът. Той има нужда да бъде подхранван и да бъде обгрижван - чрез паметта, чрез почитта, чрез смелостта и надеждата.
И когато четеш "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово", и когато слушаш "Хубава си, моя горо", коренът се възражда. И се захваща здраво за душата на децата ни, които утре също ще поискат да станат достойни българи. Защото българин не се раждаш, българин ставаш.
Затова е толкова важно какво се учи в училище. Защото децата ни може и да не станат българи.
Престъпно е това, което правят спихналите мозъци в МОН. Недопустимо е да изхвърлиш от програмата "До Чикаго и назад", но да ти е много важно да запазиш безсмислието "Декамерон". Недопустимо е да изхвърлиш и "Записки по българските въстания", защото това е единственото подобно пространно и достоверно произведение за толкова важни събития като Старозагорското и Априлското въстание, написано от пряк очевидец и участник. Думите на Захари Стоянов не подлежат на корекция заради политически интереси или криворазбрани социални парадигми. И може би точно това е проблемът... Може би затова си е "заслужил" да бъде изхвърлен от учебниците.
Литературата и историята са различни неща. Никой не се опитва да ги смесва и да приема литературни текстове като чисти исторически източници. НО. Българската класическа литература е писана в своите съответни исторически времена и това е неоспоримо. Оспоримо е днешното тълкуване на същите въпросни времена, защото днес истината се възприема като ориентировъчно понятие. В името на интереси, в името на политика, в името на нечии разбирания за толератност. Съвременникът на турското робство и Освобождението Иван Вазов е написал романа си "Под игото". Не "Под присъствието". Не "Под съжителството". И когато подменяме погледа към минали събития, последствията от които са жигосани дълбоко в историческата ни памет и в душата ни като народ, това е престъпление. И не е нещо маловажно. Защото родовата памет говори. И когато я задушаваш с лъжи, получаваш цели поколения от объркани, малодушни и комплексирани хора.
Разбира се, от МОН си намират оправдания. Олекотяване на програмата и тем подобни. Въпросът обаче е защо олекотяването се случва единствено по предметите история и литература? Защо не чухме, че се олекотява програмата по математика, премахвайки голямата част от материала, който е абсолютно ненужен в реалния живот и който тормози абсолютно безцелно учениците? Или пък олекотяване на програмата по биология? Защо не чухме как материалът за цял един срок в 6 - 7 клас, посветен на епохално важното знание "Устройство на червеи", изпада от програмата, за да могат децата да учат година и половина - две, вместо само 1 година, устройството на човешкото тяло например?
Литературата по-лесна мишена ли е? Или по-важна, в случай, че зад всичко това стои все пак някаква мотивация?
Да, както всичко останало, и програмата по литература не е идеална. Само че има граници, които не може да се преминават. Можеш да орежеш новата литература, можеш да орежеш западната литература, но българската класика - никога. Защото Ботев, Йовков, Алеко и Яворов ни дават нещо, което не се мери с тестове и точкови системи. Дават ни същност. Дават ни тъкан, от която да си направим идентичност. И ако някой ни я вземе, оставаме голи, прости, страхливи и във вечен конфликт със себе си.
Образованието не е важно, просто защото научаваш умножението, върховете в Андите и Менделеевата таблица. Образованието е основата, която някой друг ти поставя по пътя към собственото ти израстване - като човек, като гражданин, като достоен син на страната си. И ако основата е калпава, ще имаш и проблеми по пътя, които в последствие се коригират по-трудно.
Затова поне възроптайте. Кой знае, някога, някъде Балканджи Йово може да ни чуе. И за малко да престане да се срамува.
Автор: Десислава Любомирова
