"Мъ-ъ-ълчи си, па си гледай кефа. Защото и да дрънкаш — все едно, няма да оправиш света. Не е ли тъй?... Е защо тогава да дразниш и да се смразяваш със силните хора? Аз се чудя как ти досега не си разбрал тази философия! Ти видял ли си досега някого да прокопса с опозиция, а? И как не ти омръзна бре, синко, що чудо си изхабил... и за какво! За вятър..."
Така завършва фейлетон, намерен между ръкописите на Алеко Константинов и публикуван след смъртта му. Дълбочината на разбирането на обществените отношения и процеси на Щастливеца е изумителна. Не така стоят нещата с мнозинството негови, а и наши съвременници.
Блаженият сън на съзнателно ниво пък ни отвежда от "Политическа зима" на Ботев до съвременната лайфстайл журналистика и входът в българския Алма Матер само с матура. От известно време насам клиентът на прокуратурата Васил Божков започна рубрика #БъдетеЗдрави в социалните мрежи, в която охотно изважда на показ разни обществени тайни.
С явно раздразнение българският интелектуален елит разсъждава върху начина на поднасянето им. Махва с ръка и казва: "Ние тия неща си ги знаем". Явно и не пречат. Такъв е "енджинът" на системата.
В приказката следва продължение, защото се пише в момента. Четящите вече са си избрали положителен герой и очакват лошите да бъдат наказани. И като в приказката очакват да се появи Моргиана и да промуши лошият разбойник. И в български вариант - Крали Марко, в приказната му и непобедима версия.
И докато в България чакаме митологичната фигура, която да дойде и подобно на Хари Потър да махне с магическа пръчка, да убие Волдемор и всички да си заживеем щастливо, продължаваме да си живеем корумпирано и мизерно. Али Баба ни разказва приказки от Дубай, а в народният герой от Банкя - такива от 1001 нощ. Докато си въобразяваме друга цивилизация, посредством литературата и изкуството.
Съвременните възможности ни помагат да се пренесем и в страната на неограничените възможности, както ни я представяха, а именно САЩ. Страната се тресе от пореден расистки скандал. Причината за него е убийството на тъмнокожия Джордж Флойд. Либералните медии веднага акцентираха именно на цвета на кожата му, като основна причина за полицейския произвол. Това предизвика масови протести и безредици в страната.
Дали наистина става въпрос за расизъм? През миналата година в Далас също след полицейски произвол беше убит Тони Тимпа. Тогава обаче протести не последваха, нито имаше расистки скандал. Причината изглежда беше белият цвят на кожата на Симпа.
Tony Timpa was suffocated by police during an arrest. He screamed “you’re going to kill me.” And they did. As he lay dead, they cracked jokes. There were no riots. Little coverage. You’ve never heard his name because he’s white.
— Matt Walsh (@MattWalshBlog) May 30, 2020
pic.twitter.com/Ue4do3YBcT
В сегашният скандал беше намесен и американският президент Доналд Тръмп. Twitter обяви, че е скрил туит на американския президент Доналд Тръмп за безредиците в Минесота, обяснявайки, че "насърчава насилието" и по този начин нарушава правилата на социалната мрежа. "Тези бандити опетняват паметта на Джордж Флойд и аз няма да допусна това. Разговарях с губернатора Тим Уолц, който каза, че армията ще бъде с него в това. Ще се опитаме да контролираме всички безредици, но когато започнат грабежите, ще започне и стрелбата. Благодаря ви", написа Тръмп.
Дали това е предупреждение, заплаха или призив към насилие, можете да прецените сами. Фактите обаче показват, че протестите срещу смъртта на Флойд преминават в насилие и грабежи. Но още по-важният въпрос е - защо има двоен стандарт при идентични престъпления, извършени от полицейски служители? Също така и защо вместо да се занимават с проблемите на обикновените американци, медиите всъщност създават двойни стандарти и разделение?
Този проблем преминава далеч извън границите на САЩ. Следва да си зададем и важния въпрос - дали това създава предпоставки за все по-сериозно следене на гражданите, обосновано като превенция срещу престъпления? Изкуственото създаване на напрежение между хората, което изхожда от стария принцип "разделяй и владей", изглежда много по-опасно дори от естествените инстинкти на хората.
Автор: Тодор Беленски
