Позабравената тема за пръстовите отпечатъци отново влезе в публичното пространство след като в края на март Върховният административен съд (ВАС) окончателно отмени идентификаторите като вход към лечебните заведения.
Този път новият здравен министър проф. Николай Петров коментира приблизителната сума, която е струвала идеята на Петър Москов. И така буквално на боклука се озова близо милион, даден за технологията, която беше истинска мъчнотия за средностатистическия български пенсионер например, който по неволя е чест посетител на болниците.
Ще ви припомня мотивите на съда: Идентификаторът не фигурира в нито един закон, а Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Министерството на здравеопазването на практика са "дописали" Закона за здравното осигуряване, за да вкарат отпечатъците за ползване в системата. Също така текстът за пръстовия отпечатък е в противоречие с европейското законодателство, тъй като в ЕС няма нито една държава, която да задължава гражданите си да се идентифицират при лечение по този начин.
Пръстовият идентификатор бе атакуван пред Темида от Центъра за защита на правата в здравеопазването, Федерация „Български пациентски форум” и Сдружението на частните болници.
И така отново за пореден път всички ние изпихме горчилката на една идея, родена на топло в някоя стая, неприложима за здравната действителност на България. А тя е съвсем друга, но никой все още не е показал, че има достатъчни решимост и готовност да се справя с недъзите й: вечните дефицити, в които работи Здравната каса; доплащанията, когато уж си осигурен и се лекуваш; периодичните проблеми с липса или забавяне на животоподдържащи лекарства; чакането за отпускане на средства от Фонда за лечение на деца, което понякога се превръща в цяла вечност; дългогодишната все тъй неслучила се реформа в Спешната помощ, липсата на адекватно заплащане на медицинския персонал, корупционните елементи, които хвърлят петно върху Хипократовата клетва; кадрите, които рядко остават тук и още, и много.
Пръстовият отпечатък беше нагледен пример за "реформа", започнала от опаковането в пурпур на една задъхваща се от функционални, финансови и кадрови дефицити система. Едва ли е далеч от ума, че който и министър да поеме може би най-невралгичното ведомство, трябва да има поглед от проблемите на санитаря в единствената болница на 10 населени места, до менажирането на куп средства, за които да не се налага после всички да се чудим какво стана с тях.
Ето защо гледайте към отменените пръстови отпечатъци и си мислете какво не ни трябва в здравеопазването.
Автор: Румен Скрински
