Днешната гледна точка, уважаеми читатели, всъщност е една кратка притча за бухалките. Тъкмо тези, които се раздават между амбициозни играчи, участващи в непрекъснатите алегории с политически захабени актьори.
Та две бухалки, всяка от които взела себе си за ексклузивен компромат, решили да си спретнат омаскаряване. Въпросът бил коя първа ще атакува. Добре захранени с избирателни аргументи и съгласували схемата с кукловодите си, те чакали удобния момент.
Било поредното предизборно време от годината. Всички наоколо гледали или в телефоните си, или в талончетата на късмета. Наоколо нямало живи свидетели на реалността, а кръгозорът на мечтите вървял на бартер. В света на “кой-каквото даде” твърде лесно било да оклеветиш всекиго. Толкова лесно, че схемите следвали негласни принципи, които винаги успявали, поради късата памет на ходещите човешки проекции.
Двете бухалки отлично знаели това. Подготвяйки се за атаката в света на повсеместния вакуум, те гребели с пълни сили от общата кал. После се замеряли с нея през камери, обективи, смартфони. Замеряли се пред враговете и приятелите си. Замеряли и тях. Замеряли всеки, случайно изпречил се на пътя им.
Чудно обаче как от тази лепкавочерна война никой никога не излизал победител. Калта бързо се втвърдявала по повърхността на бухалките. Те пък твърде скоро след началото губели сили. Калта отлично си вършела работата и почти напълно парализирала към постоянните им окопи бухалките противници.
И така те загивали сред свои и чужди, загивали сред свят, който дори не бил разбрал за тях. Загивали като безумния Икар, повярвал си, че летенето с фалшиви криле е всъщност истинска свобода.
Две бухалки - едно падение. В кал и кръв.
<p></p>
Автор: Румен Скрински
