На Росен Плевнелиев му дотегна да президентства и не пожела втори мандат. Имал си лични причини, но изглежда и работата не му е допаднала. Вероятно нещо не й е достигало, за да отговори на очакванията му. И негови предшественици си тръгнаха неудовлетворени - кога след първи, кога след втори мандат. Обществото е в дълг към държавните си глави, защото не е направило президентската институция достатъчно привлекателна.
Президентът Желю Желев зовеше в края на мандата си България да премине към полупрезидентска република. Не стана ясно за какво му е, но той бе франкофон и харесваше модела на Франция. Личен съветник му бе френският професор Франсоа Фризон-Рош, който по това време пишеше книга за полупрезидентските форми на управление в света.
Бившият президент Георги Първанов отиде още по-далеч и се обяви за президентска република. Самият той не бил кандидат, но можело да се върне на висшия пост, ако се смени държавното устройство. Призивът му си остана за консумация в собствената му партия АБВ, която си търси място в обществения живот, след като доброволно излезе от изпълнителната власт. Първанов отдавна не е фактор с влияние върху политическата мисъл в страната, но повдигането на въпроса за държавното устройство е знак, че разговорът що за република е България не е приключил
Думата "република" идва от латински (res publica) и означава "дело на обществото"
Българското общество е толкова отчуждено от властите, които уж излъчва, че половината от него не си прави труда да ходи на избори. Това означава, че и българската република е най-много полурепублика. Задължителното гласуване няма да промени нищо, защото отвращението от политиците не може да се отмени със закон, а принудителното участие в избори само ще го засили. Следователно идеята на Желю Желев за полупрезидентска република е нереална, но идеята на Първанов може да се окаже постижима след лека модификация - президентска полурепублика. Достатъчно е да се признаят фактите.
А те са следните: колкото повече намалява властта на обществото, толкова повече се засилва властта на личността. Всеки може да забележи такава обратнопропорционална зависимост в България. Щом по волята на премиера Бойко Борисов могат да се променят гласувани закони, да се разпускат временни парламентарни комисии, да се отменят сключени обществени поръчки, да се преразпределя държавна и частна собственост и пр., значи България е узряла за еднолично управление. Първанов е прав, че
парламентарният параван се свива
Като бивша робиня в Османската империя България все хвърля по едно око към Турция и дори следва модела, който вече се прилага там. Лидерът на управляващата партия и бивш премиер Реджеп Тайип Ердоган не само не се насити на власт след дългогодишно управление, но и засили апетита си, като стана държавен глава с амбицията да въведе президентски режим. Не парламентът, а самият той прати в оставка премиера Ахмет Давутоглу, с което показа какво е мястото на парламентаризма. По традиция България подражава и на освободителката си Русия, която също дава пример за силна президентска власт, при която премиерът е по-скоро декорация, а парламентът играе поддържаща роля.
Такава президентска полурепублика би допаднала и на Първанов, но не е лъжица за неговата уста въпреки двата му последователни мандата като президент. Мечтаната от него държавна кройка подхожда на друг човек и всеки го знае, независимо колко пъти в седмицата мени мнението си дали да се кандидатира за президент. Никой освен Бойко Борисов не се е осмелявал досега да почука публично държавния глава по челото, за да покаже веднага след избирането му, че заема висшия пост само по негова воля, а не защото така са решили избирателите. При представянето на Росен Плевнелиев през 2011 г. той дори не се сдържа да заяви: "ГЕРБ за следващите президентски избори ще има кандидат и това съм аз".
Първанов и Борисов неведнъж са играли в един отбор (буквално и преносно). Те са продукти на една и съща политическа система, която имат интерес да запазят, за да не отговарят на неприятни въпроси каква е тяхната лична вина за състоянието на страната им. България е международно призната за корумпирана държава, защото Европейската комисия всяка година й праща официален доклад, който установява, че властите покровителстват корупцията на високо равнище, като й гарантират безнаказаност.
Президентски режими, съчетани с клептокрация,
се наблюдават на много места в Африка и точно това е моделът, който допада на Първанов. Неговото отдръпване от правителството не означава, че напуска отбора на Борисов, защото призивът му за "президентска република" прави услуга пак на Борисов, който не би заменил реалната власт за представителна функция. На него му се услади да управлява и би продължил, ако президентският пост позволява.
Запитан на 9 септември 1965 г. на пресконференция каква е разликата между Петата и Четвъртата френска република, тогавашният президент Шарл дьо Гол обясни: "Разликата е, че вече няма да издигаме в Елисейския дворец хризантеми". Засилената власт на президента обаче не означава отслабване на парламентаризма във Франция. Просто държавата постига по-голяма ефективност на изпълнителната власт и политическа стабилност.
У нас какво повече може да се даде в ръцете на шефа на изпълнителната власт, което все още не е подчинил на волята си? Има покорен парламент, правителство, съдебна власт, медии. Слушат го олигарсите, на които дава или отнема бизнес сектори. Партиите, които се мотаят в краката му, стъпват на пръсти, за да не ги срита. Даже мафиотските босове се снишават, за да не го излагат в Брюксел, където отчита, че организираната престъпност намалява без намесата на прокуратура и съд.
Първанов и Борисов ще продължат да си подават топката
на политическия терен и нищо чудно Борисов да покани кандидат от АБВ в обща президентска двойка. С властта, която е съсредоточил в ръцете си, той може да се яви на избори като надпартиен бащица на нацията. Едва ли някой в ГЕРБ ще посмее да му възрази или да му се разсърди. Борбата между дясно и ляво отдавна не е актуална и затова от години Борисов не ни е разказвал за дядо си, който станал жертва на комунистите.
Има и друга възможност - Борисов да запази огромната си власт, но на декоративен пост или дори без да заема каквито и да е постове. Достатъчно е да последва примера на Ахмед Доган, който държи изкъсо каишката на своята партия в качеството си на почетен председател на ДПС. В България властта не е онова, което се вижда, защото държавата функционира на две равнища - видимо и невидимо. Причината е в криминалния характер на прехода, който и до днес пречи на същинската власт да се афишира публично, а трябва да се крие зад паравани. Крадените пари се "управляват" от фигуранти в офшорки, също така фигуранти се слагат и махат от възлови държавни постове, фигуранти се назначават за банкери и собственици на медии, а политическият сектор съвсем фигуративно се дели на левица, десница, либерали, патриоти и пр.
Полурепубликата е онова, което се показва на обществото, а другата половина решава на тъмно какъв да бъде животът в България. Деленето на половинки също е фигуративно, защото нямат еднаква тежест. Инициативата на Първанов има за цел да придаде по-голяма легитимност на видимата част на републиката (нали "преходът свърши"), но без да се засяга властта на невидимата част. Бурените в България вече имат толкова дълбоки корени, че няма защо да се крият зад хризантеми.
Светослав Терзиев,
Сега
