Формално е спазена буквата на закона - Йожи и Гребеца са топили присъдите си с възпитателен труд зад решетките. Затворническата администрация дала положително становище за пускането на Любомир Димитров, а за Ивайло Евтимов - не. Прокуратурата протестира решението и се очаква до две седмици Апелативният съд да се произнесе по случая.
Провосъдието у нас е хлъзгава повърхност. За да се изкачиш по нея, трябва да умееш добре да се крепиш, да пълзиш и балансираш. От другата страна на правосъдието е справедливостта - тя е ад, осеян с добри намерения. Докато вървиш сред тунелите му, по стените са закачени кървави портрети, с които иначе сляпата Темида не се гордее особено. За повече от 10 години близо 30 знакови дела у нас стоят висящи, над 20 са приключили с оправдателна присъда, а дузина с осъдителна.
Убийството на бай Миле - оправдателна присъда;
Убийството на адвокат Надежда Георгиева - оправдателна присъда;
Делото срещу Красимир Георгиев - Красьо Черния - оправдателна присъда;
Аферата "Батко и братко" - оправдателна присъда;
Източването на сметки на Майкъл Чорни в ЦКБ - оправдателна присъда;
Двама от т. нар. група "Наглите" също са на път да излязат предсрочно - в резултат на доброто си поведение зад решетките.
Доживотният затвор на Николай Русинов - Чеци за убийството на Яна в Борисовата градина бе намален на 20 г.
Едва в средата на май съдът остави зад решетките Йоан Матев заради убийството на 2 юни 2015 г. на Георги Игнатов в Борисовата градина. Рецидивистът Илиян Здравков пък обжалва присъдата си от 30 години за жестокото убийство на 23-годишната студентка Вероника във Велико Търново.
Сякаш няма нужда дори от повече примери, за да се убедим безспорно в най-ясното - правосъдието у нас е с отнета справедливост. Тя се плъзга по хлъзгавата му повърхност, докато често пъти буквалното тълкуване на законовите разпоредби разрушава именно принципа за справедливост и морал.
Понякога цял живот не стига, за да излезе човек от ада на правосъдието, за да получи възмездие, за да усети, че Темида е застанала на страната на правдата. А там трудно се устоява особено когато на съседната везна са изкушенията. Затова и никой не търси и не чака справедливост. Тя се отразява в изкривените лица и кървавите силуети по коридорите на ада и си остава все там - разделена от правосъдието, погубена от неговите "принципи".
"Наглите", "Килърите", "Октоподите", десетките случаи на корупционни схеми, подкупи, отвличания, убийства, грабежи, посегателства върху имущество са само симптом на една болна съдебна власт, която няма смелост да притегли на едно правосъдието и справедливостта към него. А в ада на Темида се лутат обречените пострадали, за които буквата на закона не е утеха, а втора присъда.
Автор: Румен Скрински
