Ужасът в квартал „Аспарухово” дълго време ще присъства в кошмарите на десетки българи. Стотици помагаха за преодоляване на бедствието, хиляди пратиха дарения, а милиони следиха драмата с надежда положението да не се окаже толкова черно, колкото в крайна сметка явно излезе.
Мащабът на трагедията тепърва ще оценява – ще се оценяват щети, ще се правят преценки защо се стигна дотук. Какво обаче се случи – Actualno.com ви представя гледната точка на очевидец, който попадна в центъра на водната стихия вчера.
Името ми е Стюърт* - с този прякор съм известен в някои кътчета на интернет, затова и избрах да ви се представя така. Живея на 20 метра от станалата сигурно световноизвестна улица „Горна Студена”. Всъщност калната вълна, която видяхте по всички новинарски емисии и в толкова видеоклипове и снимки в интернет, мина през нашия блок, "Народни будители" 49 – буквално. Аз живея на първия етаж, а снимката, която виждате под този абзац, е правена от мой съсед – само за да разберете къде живея.
Колко бързо стана всичко – направо невероятно бързо. Към 19:00 часа на 19 юни валеше силен дъжд, но нищо чак толкова невиждано. А в 19:30 вече вадехме с въжета хора, които водата влачеше към сигурна смърт – три метра вълна. Спасихме трима души, но едното момче пострада много лошо – беше затиснато от кола и не е ясно дали няма да остане без крака. По Нова телевизия дадоха репортаж как беше извадено друго момче до блока ми, което вълната захвърли в една кола – там пожарната се намеси, но и то беше много зле.
Смело мога да кажа, че два часа сами се спасявахме преди да дойде някаква помощ. Вълната направо мина през първите етажи на къщите отвъд „Горна Студена”, а после по същия начин мина и през блока – изпочупи врати, прозорци, мазетата са под вода. Днес успях да огледам и има пет-шест къщи, които направо са отнесени – от циганската махала. Структурни поражения по блоковете обаче не съм видял.
Много съм недоволен от всички отговорни органи, без енергото. Само момчетата от енергото обикаляха непрекъснато, проверяваха адрес по адрес може ли да се пусне ток, какви са опасностите. Портних (бел. ред – Иван Портних, кметът на Варна) също дойде бързо. Министри не съм видял – може и да са минали, аз не ги видях. Май важните клечки се появиха чак след като и камерите цъфнаха – да се покажат, но не и в епицентъра. А бачках цял ден днес, за да разчистваме, но не видях държавен служител. Намесата на държавата я усетих като след дъжд качулка – докараха ни затворници да чистят след като на практика се бяхме оправили.
Не бих казал, че това се случи само заради непочистеното дере до Джанавара. Вода идваше и от две-три други места. Хората измряха. Не знам колко са жертвите, но едно детенце при нас липсва – не видях да е писано за него. (бел. ред. - досега по официални данни броят на жертвите е 11 души, две от тях - деца). А за безхаберието - какво да говорим, трагедия и пародия, а някакви "отговорни лица" само си прехвърлят топката.
* Истинското име на очевидеца няма да споменаваме по негова молба.
