- Пасматри, батенце, глей какъв балшой мантар! По-голем е от вашия малък пикльо, малчугана, литъл бой, демек! Що така го назовахте, да ви се чуди човек.
- Гаргите плашите, май френд. Ний кат фърлями, барим не отива зян. Туй Хирошима, Нагасаки са големи градове. А вий с Цар Бомба – нейде там над ледената пустиня. Опити правите. Няма опити в тая игра. Или – или. Като вадиш оръжие, ползвай го. А не като някакъв селски хулиган да размятате пищови и да гърмите у въздуха.
- Не си прав, батенце. Щот ако ви го фърлим насред Ню Йорк, ще обявите пълна капитулация на секундата. Засега само ви показваме своите възможности. Гледайте внимателно. Помните ли, като ви блокираха всички електрически системи на кораба преди две години? Нищо не сте видели. А това, което виждате, го показваме само за да си правите добре сметката.
- Да, да, много ни е страх. Много сте напред с технологиите. А накрая се омазвате с някоя електроцентрала.
- Щото вие сигурно нямате аварии? Просто сте по-добри в пропагандата!
- Изкуство е това, цяла академия имаме. Ама да сменим темата, май френд, че ми омръзна всички за това да говорят вече втора седмица.
- С филма за Чернобил съвсем се изложихте, наистина.
- Добре де, а кое е лъжа във филма?
- Поне да бяхте сменили имената на героите. Някои от хората са още живи, роднините им гледат – недостоверни са тия образи.
- Идеите са важни.
- Точно вие ли ще ми говорите за идеи, които унищожихте японските градове с атомните бомби?
- Тейк а лук, Андрюха, ние с теб само изпълняваме ордърс.
- Така е, но имаме и глави на раменете и трябва да ги ползваме понякога.
Подобна среща между Пол, роден през 1915, и Андрей, роден през 1923, се състои ужким някъде през 1973 година, три години преди смъртта на Андрей. Разбира се, тя се провежда и днес, някъде горе на небето, затова си говорят за злободневни неща. Навярно никога не са се виждали, обаче, и е само в моята фантазия. Иска ми се хората, хвърлящи атомни бомби от самолети по планетата Земя, да имат някакво човешко лице, да са ми разбираеми. Щото иначе все едно са само легенди, все едно не ги е раждала майка.
Иска ми се комунистите да бяха по-умни и да ни предупредят през 1986, да спрем да ядем череши, да не излизаме от домовете си. Но как да са по-умни, като те убиха по-умните от себе си няколко години по-рано?
Иска ми се капиталистите да са по-умни и да спрат да говорят за „икономически растеж“, да наредят така света, че консуматорският бяс да спре, да не се произвежда толкова найлон, да не затъпяват населението с всякакви стратегии, изобщо, животът да бъде нормален.
Няма как да стане. Не знам кои са по-големи престъпници. Мисля, че са еднакви по големина. Престъпленията на комунистите останаха в миналото, затова сега разни умници ги идеализират, забравили Слънчев бряг край Ловеч, смяната на имената на част от народа ни, укриването на истината за Чернобил. Зловещи престъпления. Не по-милостиви са престъпленията на капиталистите, които се извършват пред очите ни днес и които предстои да извършат в бъдеще отново в наш ущърб. Общото между капиталистите и комунистите е тяхното безбожие. Без Бога са способни на всяка една мерзост. Пол Тибетс и Андрей Дурновцев носят имената на Свети Павел и Свети Андрей, Христовите апостоли. Само че апостолите изпълнявали заповедите на Бога, а пилотите на руския и американския самолет нечии човешки заповеди. С този разпокъсан текст искам само да кажа, че радиацията не е някъде навън, а е в душите на хората. Прониква вътре тази демонична радиация и ги разяжда.
През 2003 година в Кранево докараха на почивка един автобус с деца от Украйна, засегнати от аварията. Това, което видях, ми е достатъчно за цял живот. Никакви филми не могат да се сравнят с действителността. И така, както бяха разкривени и изродени телата на тези дечица, са изкривени и изродени душите на онези копелета от единия и другия лагер.
Автор: Николай Фенерски
