За кратко време няколко души се превърнаха в живи факли. Да, това всички го знаем.
Още по-добре го знае този, който в момента стиска кибрит в ръка, застанал до тубата с бензин. Той вече видя изхода, търсен от години. Ще събере още малко смелост и от утре "влиза" в новините.
Обръщам се именно към него. Искам да изтръгна този кибрит от ръката му и да изкрещя в лицето му, че не е това начинът. Искам да му кажа, че единственото, което постига, е да служи за катастрофален пример на всичките му съмишленици. Зараза, ужас, вдъхновение. Това оставя след себе си.
Искам да му напомня, че жена му и петте му деца няма да се оправят по-добре без него. Със своята саможертва няма да сложи край на немотията и безработицата.
Не мога да твърдя дали самоубийството е грях пред Бог. Мога да кажа, че е грях пред семейството и приятелите. Тежкият кръст на вече отишлия си живот остава да тежи само на техните рамене.
Искам да му кажа, че няколко месеца след мъчителната му смърт малка част от народа ще се сеща за неговия подвиг. Някои ще го презират, ще го наричат страхливец, избрал лесния път. Други ще му съчувстват по пет минути на ден, докато четат новините.
Движещата сила в света далеч не е човешкото състрадание. Дори за миг, преминала през нашето съзнание, емпатията бързо бива забравена.
Искам да разбере, че ако е на годините на Пламен Горанов, е абсурдно млад и здрав човек да се погуби, тъй като целият живот е пред него. В него е силата да се бори срещу системата, но не чрез трупа си.
Ако се сравнява с тибетски монаси или Ян Палах, или смята, че след себе си ще остави само спомен за героична постъпка, ще му кажа, че греши. Немалко хора в момента величаят самозапалването. Казват, че Пламен се е жертвал в името на един достоен живот и е събудил целия заспал народ.
За съжаление много хора страдат от синдром на папагала. Чуват едно изречение и го повтарят до безкаряй. Просто им звучи възвишено, но не знаят истинското му значение. След време обаче чуват ново изречение и малко по малко забравят първото.
Разрастването на корпоративния свят, довело до отчуждение и дехуманизация, превърна човека в лесно заменима част. Има хиляди други, които да го заместят, без да се усеща липсата му. Без извинение.
Прехласването по самопогубването не води до нищо хубаво. Самоубийството само по себе си отразява не само нежеланието да се бориш с нещо над което нямаш контрол. То показва също самотата и неспособността да се обединиш с другите. Страшно е именно тези показатели да сплотят един народ. Абсурдно е всички да смятаме, че това е единственият изход.
Да, всеки е господар на живота си, но изходът не е смъртта! Всеки, обмислящ подобна стъпка, трябва да се обърне към близките си и да не се изолира.
Хей, ти с кибрита, на теб говоря! Животът ти има значение, погубването ти не струва! Остани жив и се бори - това е геройство!
Автор: Виктория Пенева