Защо се чудим на хората в Розово, след като от години насам всички се правят, че не забелязват постъпки, думи и действия като тези на розовчани? - пита Иван Бедров и дава конкретни примери.
Колкото повече дни минават от събитията в казанлъшкото село Розово, толкова повече стават обясненията за случилото се. Едни нарекоха жителите на селото „фашисти“, други оправдаха поведението им с извършеното през последните десетилетия „убийство на българското село“. Взаимното замеряне с вина пропусна една очевидна зависимост. Но тя не е, че когато живееш трудно, ставаш агресивен към всичко чуждо. Когато обаче едно престъпление си остава системно ненаказвано, тогава то спира да бъде нарушение в главите на хората. Нещо като пресичането на червено, като цигарата в ресторанта в по-късните часове, като шамара за детето ей така между другото.
Българският наказателен кодекс е пределно ясен по въпроса и предвижда сериозни наказания (дори затвор) за „проповядване и подбуждане към дискриминация, насилие и омраза, основани на раса, народност, етническа и религиозна принадлежност“. Това обаче е един от т.нар. мъртви текстове. Той не води до ефективно преследване на престъплението, което отдавна е пред очите ни.
... и две чернилки
Да си чуждестранен играч в български футболен отбор вероятно не е леко. Но да си с тъмна кожа и да играеш на български терен е със сигурност огромно изпитание. Всеки път, когато топката докосне крака на тъмнокож играч, определени футболни агитки по българските стадиони започват да се поклащат с увиснали надолу ръце и да издават звуци, подобни на маймунските. А преди две години един вестник написа, че новите играчи в ЦСКА били „италианец, швед и две чернилки“. Едва когато звездата на Барселона Дани Алвеш демонстративно изяде банана, с който бе замерен, медиите в България започнаха да поставят в едно изречение думите „футбол“ и „расизъм“.
Но проблемът не е ограничен само до футболните агитки, които са дежурните виновни. Телевизиите широко отразяват недоволни майки, които не искат децата им да учат заедно с циганчета. Вестници информират през ден колко крадливи са ромите, колко заразни са бежанците, колко опасни са мюсюлманите и колко нахални са хомосексуалните, а една цяла телевизия поведе кампания „Вън педерастите от църквата“. След като всичко това минава безнаказано, защо се чудим на хората в Розово? Не само те, а още хиляди и хиляди са свикнали, че така може. „Щом онези в София така правят, тогава и ние така ще правим“.
Спящи прокурори
Не е работа на държавните институции да следят за спазването на журналистическата етика - това би трябвало да е въпрос на саморегулация. Но когато речта е не просто враждебна, а напълно отговаря на написаното в Наказателния кодекс, тогава отговорността е на държавното обвинение. Единственият случай, когато прокуратурата започна разследване за проповядване на омраза, бе в края на миналата година, когато Бисер Миланов-Петното призова: „Време е да вземем мерки и да се разправяме с тези черните! Трябва да се разправяме с тия черните!”. Обвинението дойде чак след силен публичен натиск, който обаче не върши работа, когато става дума за политици. Депутати от „Атака“ редовно говорят така - пред симпатизанти, в медиите, в Народното събрание.
Засега няма прокурор, който да се е заинтригувал от политиците, проповядващи омраза. Няма и политици, които да са изказали възмущение от действията на техни колеги. Повечето медии тълкуват думите на тези хора като различно мнение, а не като престъпление. И как да ги приемат за престъпление, след като държавните институции не ги санкционират?! Нито една община в България няма политика за расистките и ксенофобски надписи по стените - какво да ги правим, да ги трием ли, да им се радваме ли? Нито един прокурор не е преследвал авторите на крайно агресивни и престъпни призиви, публикувани в сайтове и форуми. След като това върви, значи е в реда на нещата, мислят си не само хората в Розово.
Толкова много бушони за смяна
Всички тези пропуснати случаи са бушоните, които не гръмнаха. Другото име на бушона е предпазител. И когато той не реагира, проблемът стига до центъра и става лошо, много лошо. Кои са бушоните ли? От футбола, през медиите, до учителите и родителите. Всички ние. И най-вече политиците и неработещите институции. Толкова много бушони за смяна.
Автор: Иван Бедров, DW.DE
