Дни след като цялата държава се изправи на нокти заради двама опасни престъпници, избягали въоръжени от Софийския затвор и подгонени единствено от чистачката, констатираме второ бягство - на Жоро Манджата от Пловдивския затвор.
Новият беглец, въпреки че бил издирван цял месец, за да бъде арестуван за кражби и притежание на наркотици, бил на лек режим, отишъл на работа в неохраняема мандра, излязъл да се срещне със съмнително съществуващата си сестра, и просто си тръгнал.
Тези два поредни епизода на родното "Бягство от затвора" показват неоспорими пробойни в и без това надупчения корпус на българските правоохранителни институции. Безспорни обаче, се оказва, са само за нас. За въпросните институции пропуските са абсолютно спорни, а проблемите - не толкова драматични, колкото ги изкарваме.
Така например днес зам.-правосъдният министър Николай Проданов на два пъти държеше да подчертае, че квалификациите на случая са пресилени. Манджата не бил избягал, бил просто се "отклонил от външен обект".
Държава, чиято реакция е това, е явно неспособна да защитава гражданите си и да изпълнява задълженията си. Ето защо "отклоненията вероятно ще продължат".
Манджата "се е отклонил" вече втори ден. Двамата от софийския затвор са се "отклонили" от Великден насам. А пък за случаи на мащабни и многогодишни "отклонения" като това на братя Галеви например, да не говорим.
По официална статистика стотици престъпници "са се отклонили" и си живеят живота на свобода, а не там, където им е мястото - в затвора.
И вместо да си посипят главата с пепел и да помислят как да запушат пробойните, отговорните институции говорят откровени глупости, допускат малоумни грешки и упорито не изпълняват работата, за която им плащаме.
А може би са прави. Може би ние гледаме прекалено черногледо и преувеличаваме проблемите. Може би е добре да възприемем позитивния подход, в който нямаме избягали от затворите, а просто "отклонили се" от правия път. Кой знае, с положително мислене и помощ от съдбата може би правосъдната ни система ще се оправи някак от само себе си.
Автор: Десислава Любомирова
