Народът, който възпитава децата си на беззаконие и арогантност

Едва 42% от родните тийнейджъри смятат, че законите винаги трябва да се спазват, сочи изследване сред осмокласниците в 24 държави. Също така само 55% от българските ученици споделят виждането, че следва да се уважава правото на другите да имат лично мнение.

Това са два много страшни резултата. Не само защото днешните деца са бъдещите активни граждани и управници на България, но и защото за тези техни виждания си има напълно логично обяснение, заради което се въртим в омагьосания кръг на безпътицата отдавна.

За да мислят едни деца, че законите и чуждото мнение нямат значение, тях някой така ги е научил.

Не е изненада, че когато хиляди българи всеки ден нарушават правилата - карат с превишена скорост, дават рушвети, пресичат на червено, замърсяват, търсят "по другия начин" евтини самолетни билети, евтини общински жилища и тем подобни, мамят, за да влезе детето им в дадено училище или детска градина, крадат ток и интернет от комшията, крият данъци, не плащат осигуровки, остъкляват незаконно балкона, карат пияни и без книжка, пушат в заведенията, пренебрежението към законите става пример за подражание. Какво да научат деца, чийто баща сяда да кара на две бири, защото си знае възможностите и защото нищо му няма? Или от майка, която пуши не само вкъщи, но и на забранените обществени места, защото я мързи да излезе навън? Научават, че законът е нещо ориентировъчно, пожелателно, което може да спазваш, но може и да не спазваш. Зависи дали си на кеф, дали си съгласен, изобщо - зависи от личната преценка.

И така едно цяло поколение расте, вярвайки, че законите не винаги трябва да се спазват. И днес може да не ги спазят като на 13-14 години си купят алкохол, но утре може да не ги спазят като откраднат, като измамят или като станат политици и започнат да разпродават държавата точно като тези преди тях от поколението на родителите им.

Време е да осъзнаем, че лошите неща не ни се случват, ние ги предизвикваме. Безотговорното отношение към правилата и законите е пуснало пипала навсякъде - от най-последния бедняк до най-влиятелния политик и бизнесмен. И докато за всички ни законът е "врата у поле", и този, който го нарушава на дребно, и онзи, който върши големите престъпления, ще са еднакво виновни за омагьосания кръг, в който ще продължим да се въртим.

Вторият извод от проучването е не по-малко стряскащ. Едва половината младежи смятат, че чуждото мнение трябва да се уважава. И това не е изненада.

Защото България е пълна с дървени философи. С хора, които смятат, че са "най" - най-умни, най-информирани, най-разбиращи. Смятат, че тяхното мнение е меродавно, че е единственото вярно и единственото, което заслужава внимание. Нещо повече - всички останали, които им опонират, са глупаци, наивници, които нищо не разбират, инфантили и дебили, и те дори не би трябвало да имат право на глас. Тези хора считат себе си за последна инстанция и са убедени, че ако държавата беше пълна само с техни себеподобни и съмишленици, всичко щеше да цъфне и върже. Другите не заслужават трибуна, защото говорят глупости.

Подобна арогантност е характерна за много българи. Заблудата на манията им за величие ги прави всъщност крайно предубедени и ограничени.

България отдавна страда от тази болест - тук постоянно се съдим, постоянно се убеждаваме в нещо, постоянно даваме акъл. Всеки счита, че знае повече и му е много важно другият също да го признае. Целият този цирк ни струва много нерви и усилия, но ние продължаваме да плащаме тази висока цена.

А най-доброто, на което можем да научим бъдещите поколения, е да следват себе си, но и да уважават правото на всеки да има своята истина. Така ще им дадем шанс не просто да станат по-добри граждани, но и по-щастливи хора.

Автор: Десислава Любомирова