Лекарствената политика съвсем не е нещо просто, а този пазар далеч не се ръководи от етични съображения, особено в България. И когато точно този бизнес се окаже в дъното на скандал между две мощни икономически групировки, тясно свързани и с управляващите, и притежаващи медии, обществената какофония става пълна. Тези дни едната групировка нарочи другата за лекарствен октопод и премиерът Борисов моментално отстрани дясното пипало на октопода Гергана Павлова от зам. министерския й пост. В тарапаната бе въвлечена и бившият вече управител на здравната каса Нели Нешева. Тя беше принудена да подаде оставка, защото е вземала бонуси над заплатата, но в крайна сметка се обяви за борец срещу и жертва на октопода.
Ясно е, че в цялата каша светци няма. Ясно е и че не може някаква си зам.-министърка с неособено висок управленчески потенциал да отгледа и опази цял октопод. И че ако такъв съществува, той е резултат от целенасочена държавна политика, за която са отговорни всички управляващи - здравен и финансов министър, премиер и депутати от мнозинството. И че уволнението на един човек няма да нормализира лекарствения пазар. Затова нека се опитаме, без претенции за пълна обективност, да видим как точно работи този пазар, каква е нормативната база и ако има нещо нередно, на какво се дължи то.
Как се формират цените на лекарствата у нас?
Препаратите без рецепта могат да регистрират в здравно министерство на каквато си искат цена, защото при тях се разчита на естествената регулация на пазара. Препаратите с рецепта се делят на два вида - такива, които се плащат с обществените пари - от НЗОК, МЗ или болниците, и такива, които не се реимбурсират. Вторите обаче са изключително малко и са медикаменти от рода на "Виагра". Първите трябва да присъстват в т.нар. позитивен лекарствен списък. МЗ, НЗОК и болниците могат да плащат лекарства само от този списък, и то на цена, не по-висока от регистрираната в него. За да се регистрира цена на всеки препарат, производителят или вносителят му трябва да докажат, че тя е най-ниската от плащаната за същия препарат от обществените фондове на Франция, Естония, Румъния, Гърция, Словакия, Литва, Португалия и Испания. Това обаче касае цената на производителя и в България на това ниво на ценообразуване стойностите на медикаментите наистина са сред най-ниските в ЕС. Върху тази цена се слага надценката на търговеца на едро и на дребно, която е общо около 16-17% и също е сред ниските в ЕС. След това обаче се начислява 20% ДДС, който е сред най-високите в Европа за лекарствата. Оттам идват и някои разлики при сравнение на цените в аптеките.
Формирането на цените за позитивния списък на произведените у нас лекарства, каквито са тези на "Софарма", е по-различно. Те не могат да се реферират с цените в държави от ЕС, тъй като обикновено не се продават там. Затова и до миналата година се определяха в общи линии от самия производител, без особена възможност за сравнение, и биха могли да бъдат високи. От друга страна обаче, става дума за генерични продукти, т.е. препарати, които се произвеждат от много компании, и тук също пазарът би трябвало да играе някаква роля. Едва от м.г. и тези медикаменти се сравняват с подобни на тях в ЕС, но това важи само за медикаменти, които тепърва ще се регистрират. Това значи, че "Софарма" би могла да продава с по-висока норма на печалба у нас. Сравнението с Турция и Сърбия, където се оказа, че цените на някои лекарства са по-ниски, не е коректно, ако не се отбележи, че в тези две страни за някои препарати изобщо не се начислява ДДС, а и "Софарма" призна, че прави дъмпинг, за да се наложи там. Т.е. лекарствата там са по-евтини заради комбинация от фактори - ДДС и агресивно пазарно поведение.
Често дадено лекарство е по-евтино на свободна продажба в аптеките, отколкото ако е изписано по линия на здравната каса, т.е. от цената му в позитивния списък. Това се дължи на структурата на пазара. Често производителите и вносителите имат и фирми за търговия на едро с лекарства и аптеки. Или просто продават на вериги аптеки, които осигуряват по-голям оборот. И е нормално в тези случаи да се дават отстъпки, т.е. търговци и аптеки да слагат по-ниски от пределно позволените надценки.
Тук идва логичният въпрос
защо изобщо трябва да има позитивен списък,
след като е възможно да се постигат и по-ниски цени. Идеята за листата, нормативно създадена от тройната коалиция, беше цените на лекарствата да се решават на едно място и да се искат най-ниските цени от производителите. Така щял да се намали рискът от корупция. Самата позитивна листа и комисията, която я прави, са към Министерски съвет и в тях има представители на МЗ, касата и неправителствения сектор.
При ГЕРБ обаче комисията претърпя доста промени, съставът й беше сменян многократно, в момента тя е обединена с друга - за регистрация на цени, и поради целия този хаос почти не работи. Производители твърдят, че чакат повече от 6 месеца да регистрират лекарствата си в позитивния списък, което е дори нарушение на закона. Това пък води до задържане на по-високите цени на вече регистрирани препарати, защото се предполага, че новите генерици свалят цените на тези, които вече са на пазара, и най-вече на оригиналните продукти, на които наскоро е изтекъл срокът на патента и вече могат да се произвеждат от всяка компания.
Бившият вече шеф на НЗОК Нели Нешева твърди, че за пръв път от години касата пак щяла да преговаря с производителите на лекарства, за да постигне допълнителни отстъпки, каквито видяхме, че са възможни при определени условия. И че е жертва на октопода, чиито интереси е засегнала. Това обаче не е така. В момента касата започва да договаря нови цени единствено с производителите и представителите на оригиналните лекарства, каквито не са тези на "Софарма", тъй като тя произвежда генерици. Факт е обаче, че дистрибуторската фирма "Софарма трейдинг" е представител на доста чужди производители, много от които на оригинални препарати. Договарянето обаче едва е започнало и е твърде рано да се говори за отстъпки.
По-важното обаче е защо изобщо се прави това. Оригиналните лекарства нямат еквивалент на пазара, т.е. те имат гарантирани клиенти. Затова и не е ясно какво точно договаря касата, при положение, че тези лекарства няма как да бъдат заменени и производителите им нямат интерес да дават отстъпки. Просто касата няма какво да им предложи в замяна. Тя все пак не купува количества, а е длъжна да изплати всяко взето от пациент лекарство, предписано на рецепта на НЗОК.
Болниците
В случая с цените на лекарствата на "Софарма", които в Турция и Сърбия се оказаха по-ниски, става дума за продукти, които се купуват от болниците. У нас те са длъжни да правят търгове, като идеята е да се постигне най-ниската възможна цена. Ако "Софарма" е продавала на болниците у нас на пределни цени, то възниква въпросът защо това е така. Но веднага трябва да се отбележи, че в това няма нищо незаконно. С което стигаме и до другия обсег на действие на октопода.
Макар да няма официална статистика, факт е, че "Софарма Трейдинг" държи доста над 50% от пазара на дистрибуция на лекарства в държавните болници. Също така е факт, че е кредитор на почти всички от тях, защото огромната част от лечебните заведения имат дългове към доставчиците на лекарства. В момента се смята, че неофициално дълговете са за 150-200 млн. лв. Ситуацията стана драматична през 2010 г., когато здравната каса бавеше драстично плащанията към болниците, а и не се издължаваше на 100%. За това вина не носи дори и самата каса, а финансовото министерство, което пише и одобрява бюджета и всички последващи плащания по него. През 2010 г. обаче просрочените дългове на болниците скочиха, естествено - и към "Софарма Трейдинг". И е логично да се предположи, че фирмата се възползва от това положение, за да накара болниците да подновят договорите си с нея.
Доколко държавата има пръст в така създадения монопол, може да си отговори всеки. Все пак МЗ има по един представител в бордовете на всички държавни болници. Има и нещо друго - едно е да се печели пазар с атрактивни условия при търгове, друго е да се прави дъмпинг за известно време, третото е добре познатото подаване на пари в пликове. Кое от тези е направила "Софарма Трейдинг", досега никой не е доказал официално.
Златният момент за компанията обаче дойде наистина по времето на Гергана Павлова с едно нейно предложение, което обаче се одобрява най-малкото от този над нея - министър Стефан Константинов. МЗ децентрализира търговете за онколекарства. А представител на около 2/3 от производителите на онкопрепарати е "Софарма Трейдинг". До 2011 г. онкомедикаментите се купуваха от МЗ с централизиран търг. Да, той винаги е пораждал съмнения за корупция, но все пак е постигал и по-ниски цени от пределно възможните по позитивен списък просто защото министерството поръчва големи количества. Когато болниците трябва сами да си купуват медикаментите, е нормално заради по-ниските количества да не могат да се постигнат същите цени. Освен това по-малки и отдалечени болници трудно могат да привлекат и повече кандидати за търговете. И е логично там да се яви само най-големият.
По неофициални данни само тази промяна е довела до около 50-70 млн. лв. преразход в бюджета на МЗ за онкомедикаменти, без срещу това пациентите да са получили повече лекарства. Ясно е, че от по-високите цени печели и дистрибуторът.
Генералното обяснение за този ход беше, че предстои прехвърляне на тези лекарства към касата, която не купува и не поръчва количества, а реимбурсира направените за тях разходи. Т.е. че когато НЗОК плаща лекарствата, трябва все някой да ги купи и това следва да са болниците. Ако в МЗ обаче имаше някой с повече капацитет, може би беше възможно да се измисли и друг начин, който да не струва толкова скъпо.
Сега управляващите обясняват, че ще се прави одит на лекарствената политика и ценообразуването. Дали ще има ефект - предстои да видим. От скандала с "октопода" обществото може да има и полза, стига дебатът да се насочи в градивна посока - например трябва ли ДДС за лекарствата у нас да е 20% и къде са корупционните възможности при цените. Но, уви, е твърде вероятно цялата история да приключи за 3 дни и с един сменен зам.-министър.
