В края на месец юни Народното събрание на Република България за пореден път обърна внимание на един от вечно актуалните проблеми в страната - проблемът с бездомните кучета.
За целта девет депутати от ГЕРБ внесоха предложение за промени и поправки на Закона за защита на животните. Предложението на ГЕРБ допълва внесени в началото на април корекции в закона от "Атака".
Четири са корекциите в закона, които правят сериозно впечатление и изглеждат стъпка в правилната посока - изготвяне на Национална програма за овладяване на популацията не безстопанствени кучета, създаване на Национална електронна база данни за регистрирани кучета, допълнена с регистър на безстопанствените кучета, отпадане на т.нар. инструмент "надзор" като форма на грижа за бездомни животни и разработка на единна методика, с която да се определя що е то "агресивно животно".
Популацията на бездомни кучета
С промяна номер едно на практика за пръв път в България държавата приема проблема с бездомните кучета като въпрос от национално значение. По този начин страната ни възприема европейския опит, още повече, че Европейският съюз готви законодателство, което забранява убийството на бездомни кучета, освен ако не касае медицински показания, както и въвеждане на задължителни програми за стерилизиране и ваксиниране на бездомни кучета.
Досега по закон у нас съветът на съответната община приемаше програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и предвиждаше средства за изпълнението им. С новото предложение се предвижда държавата да разработва програма, а съответната община търси средства за изпълнението й.
Въпросът с парите винаги е стоял на предно място при решаването на какъвто и да е проблем. Сега законодателят иска държавата да измисли начина, а общините да го финансират. Дали това е най-доброто решение - на хартия може би, на практика - едва ли. У нас реално няма община, която да не изпитва финансови затруднения. И след като по план Министерството на земеделието и храните (МЗХ) трябва за три месеца след приемането на поправките на Закона за защита на животните да е готово с програмата за овладяване на популацията на бездомните кучета и да я внесе за одобрение в Министерски съвет, дали всички общини ще бъдат подготвени с осигуряване на адекватно финансиране или поне ще имат ли идея откъде могат да го вземат?
Ако погледнем последната и все още действаща програма на София за овладяване на популацията на бездомни кучета, ще видим, че източниците на финансиране на изпълнението й са четири:
- бюджета на Столичен общински съвет (СОС);
- таксите за притежанието на куче, които се събират ежегодно по Закона за местните данъци и такси (данък "куче") - около 20-25 лева за различните общини;
- дарения;
- финансиране на дейности по Програмата и от Организации за защита на животните (ОЗЖ);
От всички тези източници на финансиране единственият, който е стабилен, е бюджетът на общинския съвет. По управленски замисъл приходите от т.нар. данък "куче" би следвало да осигуряват финансирането на програмите за овладяване на популацията за безстопанствени кучета, но всъщност не е така. Защо - просто погледнете броя на изключенията от облагане с такса и ще ви стане ясно, че всеки собственик може лесно да се измъкне от таксата, стига да му се занимава.
Според чл. 175 от Закона за ветеринаромедицинската дейност има шест изключения при които не плащате такса, ако имате куче:
- кучета на инвалиди;
- служебни кучета в организациите на бюджетна издръжка;
- кучета, използвани за опитни цели;
- кучета, използвани от Българския червен кръст;
- кастрирани кучета;
- ловни кучета;
Излиза, че е достатъчно да се кастрира (или да имате документ, че кучето е кастрирано) съответното животно и вече няма приход по това данъчно облагане. В някои общини, включително в Столична община, ако се постави микрочип на домашния любимец до една година след регистрацията му, отново отпада задължението да се плаща такса.
Разбира се, тези изключения са полезни в контекста на превенцията на увеличението на популацията на бездомните кучета, но в момента има нужда от допълнително й намаляване - и никой не спори по този въпрос. По последни официални данни на Столична община (от 2009 година) само в София има над 8 хил. бездомни кучета. По неофициални данни броят е два пъти по-голям. Кучето достига полова зрялост на 6-8 месечна възраст, ражда 2 пъти годишно средно по 5 до 8 кученца.
В периода 1998 - 2006 година в Столична община са изхарчени 5 млн. лева, за да се реши проблемът с популацията на бездомните кучета. Трайно решение не е намерено.
Единен регистър на безстопанствените кучета и Национална база данни за регистрирани кучета
Когато трябва да се реши един проблем, то задължително трябва да е ясно какъв е проблемът. В тази връзка регистърът на бездомните кучета е огромна крачка напред. Защото когато е ясно за колко кучета се говори, тогава ще е ясно и какво финансиране е необходимо, за да се ограничи популацията им - пари за кастриране, за обезпаразитяване, за престой в приюти, т.е налице ще е контрол.
Поправките предвиждат управителите на приюти за бездомни кучета ежемесечно да дават справка за броя на животните в заведението - срок, който досега не беше изрично уточнен. Така контролът става още по-пълен.
Единната база за регистрирани животни също ще помага относно безстопанствените животни - когато е ясно кое животно на кого е, тогава ще има контрол и при размножаването т.е. стопани, които изхвърлят новородени на улицата, ще могат да бъдат санкционирани.
Надзорници
В сегашния Закон за защита на животните се предвижда едно лице или т.нар. надзорник да се грижи за безстопанствени животни. Има обаче редица случаи, в които един надзорник се грижи за много животни, а това реално е невъзможно - един човек да се справя с 50 кучета например. Практиката показва, че това просто се превръща в начин вече заловени кучета да бъдат върнати обратно на улицата и съответно да "допринасят" за популацията на бездомните кучета.
С новите промени законодателят предвижда глоба между 1000 и 1500 лева, ако стопанин изостави кучето си на улицата. Това се отнася и за стопани, взели животно за отглеждане от приют.
Агресивно животно
Кое животно, респективно куче, може да се определи като агресивно? Дали това което лае, което ръмжи, дали това, което напада човек без видима причина? Или пък куче, което отива до непознат човек и се изправя на задни лапи, опирайки предните в гърдите му? А може би дори такова, което се втурва към непознат, поваля го на земята и след това хубавичко му облизва лицето?
В предложението на "Атака" например има точка, според която могат да се "умъртвяват животни причинили каквато и да е телесна повреда или смърт на човек". Това предложение е доста противоречиво, защото може да се разгледа и от гледна точка "отнемане правото на животното да се защитава". Например - човек отива и изритва лежащо на земята куче, кучето, естествено, го ухапва и съгласно предложението на "Атака" това животно се умъртвява - причинило е телесна повреда на човек.
Затова единната методика за определяне на агресивното животно е много важна както от гледна точка предпазване на хората от него - задача номер едно на властите, така и от гледна точка санкция за стопанин. Защото не само бездомните кучета са агресивни.
Размерът на глобата, която се налага на собственик на агресивно животно според Наказателния кодекс, е три години затвор при ухапване или до 5000 лева глоба. За сравнение във Великобритания, според сайта на британското правителство, наказанието е до пет години затвор и/или глоба от 1000 паунда, както и забрана виновният стопанин да притежава куче.
Различни глоби за агресивно поведение на кучета се налагат и от общините. В София глобата с фиш е до 50 лева, а останалите санкции се налагат под формата на наказателни постановления, като глобата в този случай може да стигне 2000 лева. За сравнение във Великобритания глобата с фиш обикновено е 75 паунда, като обикновено всичко зависи от това дали има специална наредба в съответната община или се взима предвид националното предписание.
Защита на животните
У нас, още с приемането на Закона за защита на животните, бяха определени и санкциите за нехуманно отношение към животно. Глобата за причинено страдание на животно е от 500 до 1000 лева, а когато става въпрос за ветеринарно лице - до 1500 лева. В тази насока нови промени не се предвиждат.
Какъв ще е ефектът от предложените изменения на Закона за защита на животните - предстои да видим. Ако обаче няма воля за прилагането им, те ще си останат просто добри пожелания.
