Конгресмени, спрете устрема на президента Доналд Тръмп за война с Иран. Това пише в редакционна статия на водещи журналисти американският вестник The New York Times, цитирана от агенция "Фокус".
Президентът Тръмп трябва да се съмнява в твърденията на собствената си администрация, че тя възпира иранските заплахи.
„Нека това служи като предупреждение, че ако Иран нанесе удар по американци или американски активи“, написа Тръмп в социалната мрежа Twitter в събота. „Ние сме насочили към 52 ирански обекта (съответстващ на 52-та американски заложници, взети от Иран преди много години), някои от тях много на високо ниво и важни за Иран и за иранската култура, и тези цели, както и самия Иран, ще бъдат ударени много бързо и много жестоко. САЩ не приемат повече заплахи!”
Заплахата дойде след като аятолах Али Хаменей, върховният лидер на Иран, обеща "силово отмъщение" за американски удар с дрон в началото на петък, който уби генерал Касем Сюлеймани, висш ирански военен командир, след като, както твърди Белият дом, генералът е подготвял атаки срещу американските интереси.
Защо дори беше необходима заплахата на Тръмп в Twitter? Не трябваше ли смъртта на генерал Сюлеймани да е спряла заплахите, пред които президентът твърди, че Америка все още е изправена? Майк Помпео, държавният секретар, защити атаката в петък, като каза: „Време беше да предприемем това действие, за да можем да нарушим този заговор, да възпираме по-нататъшната агресия от страна на Касем Сюлеймани и иранския режим, както и да опитаме да деескалираме ситуацията".
Убийството на генерал Сюлеймани, изглежда, не е възпирало и деескалирало нищо. В противен случай защо Държавният департамент трябваше да съветва всички американци да напуснат Ирак?
(Оставяме факта, че атакуването на културни обекти се счита за военно престъпление. В крайна сметка господин Тръмп прощава много лесно, когато става въпрос за американци, които извършват военни престъпления.)
След щурмуването на американското посолство в Техеран (и завземането на гореспоменатите 52 заложници) през 1979 г. двете страни са в тлеещ конфликт или с поставени актьори. Оттогава генерал Сюлеймани прекара 22 години начело на силите „Кудс“ в Иран като връзка на Техеран с безброй милиции, фракции и терористични групировки в Близкия изток, с изключение на кратки моменти на спокойствие, като например, когато генерал Сюлеймани предложи да помогне на американските войски да атакуват неговият враг, талибаните, след атаките на 11 септември, само за да оттегли сътрудничеството, след като президентът Джордж У. Буш обяви нацията му заедно с Ирак и Северна Корея като част от оста на злото.
И все пак имаше причина миналите американски президенти да се въздържат от убийството на един от най-мощните и, да, напоени с кръв военни командири: способността на Иран да реагира с асиметрично насилие.
Режимът превърна тази стратегия във форма на изкуството след катастрофалната война с Ирак през 80-те години на миналия век, която на моменти наподобяваше клането в Сом. Тогава генерал Сюлеймани видя битка и научи някои от уроците, които ръководят неговата доктрина за проксивойни от Йемен до Ливан.
Заявявайки, че Съединените щати ще реагират с въздушни удари срещу всякакви атаки срещу американски цели или активи, президентът Тръмп очертава яркочервена линия, която Иран не може да прекрачи. И въпреки това, Иран разчита на мрежа от пълномощни актьори от Йемен, Сирия, Ирак и Ливан. Трябва ли всички да спазват червената линия на господин Тръмп? В онези прокси сили има много горещи глави, които ще бъдат разгневени от убийството, по същия начин, по който често се случва с млади мъже с оръжие и минимална дисциплина. Дори по време на войната в Ирак загинаха стотици американски войници от ирански боеприпаси, когато контролът върху проиранските сили се оказа много труден.
Доналд Тръмп не може да попречи на цял регион да пресече червената му линия, което прави жестоки конфликти още по-вероятни, ако президентът държи за това. И самият Иран може да реагира по-малко директно, но не по-малко ефективно, с кибервойна, атакувайки американските съюзници в региона, нарушавайки търговията и подкопавайки позициите на САЩ в Ирак и на други места.
Високопоставен служител по националната сигурност заяви пред The Atlantic през 2018 г., че администрацията вярва, че "постоянната дестабилизация създава американско предимство." Президентът Тръмп може да създаде постоянна дестабилизация, но това не е в полза на никого и подобни изпуснати думи може просто да рационализират липса на планиране и причина.
Служителите на националната сигурност на Тръмп намаляха драстично през последната година. Той има недостиг на опитни съветници и не вярва достатъчно на тези, които има
Още по-притеснителното е, че администрацията не търси разумни съвети другаде. Той не уведоми лидерите на никоя от партиите в Конгреса преди удара с дрон, въпреки че в събота Белият дом уведоми поне някои висши ръководители, както се изисква от Закона за военните сили.
Законодателите очакваха публичен документ, който ясно да обясни - на тях и на американската общественост - причините за нападението, но вместо това получиха класифициран такъв.
„Изключително необичайното решение за класифицирането на този документ в цялост обединява многото ни притеснения и предполага, че Конгресът и американският народ са в затъмнение за нашата национална сигурност“, каза Нанси Пелоси, председател на Камарата на представителите.
Няколко депутати работят върху резолюция, която да възпрепятства Белия дом да ескалира конфликта без благословия на Конгреса.
Въпреки че е целесъобразно, подобни усилия за овладяване на изпълнителни военни правомощия се оказаха недостатъчни след атаките на 11 септември. Ето защо е от решаващо значение влиятелните републикански сенатори като Линдзи Греъм, Марко Рубио и Мич Макконъл да напомнят на Тръмп за обещанието му да пази Америка от чуждестранни конфликти и да не позволяват на Тръмп да продължи по-нататък във войната с Иран.
Президентът ги е слушал в миналото и това има основание – на фон на приближаващия процес по импийчмънт в Сената - да се страхува и от тях.
Кризата между САЩ и Иран все още не е достигнала точка, от която няма връщане. Гласовете на разума могат да го предпазят от това, завършва редакционният коментар на The New York Times.
