След като отряза България от голямата баница, сега Международният олимпийски комитет е на път да ни лиши и от един от малкото спортове, за които наистина имаме право да кажем, че е наш. Борбата ще бъде изтрита от картата на Олимпиадата. "Как така? Сигурно е грешка. Тези в Лозана съвсем изперкаха", ревна народът. Обича си ги той борците. Нищо, че през годините доста от героите на тепиха се прочуха и като бандити. То и такъв не се става лесно, трябва кураж. Борците със сигурност го имат. Не мрънкат. Бъхтят с месеци на тепиха по лагери и спазват желзен режим. А и някой медал ще донесат, с което ще понапомпат оклюмалото самочувствие на нацията. Не са като гелосаните примадони, които гонят топката. Те или реват за пари, или се бият в гърдите, а накрая другите са им виновни за провалите. Не може МОК да постъпва така.
Да ни отнема и последната радост
Същото обаче си го казват и руснаци, турци, грузинци и японци. Дори САЩ и Иран този път са от едната страна на барикадата. Защото олимпиада без борба не може. Борбата е символ. На сила, мъжество и кураж да застанеш очи в очи с противника си. Пък и каква е тази олимпиада без борба. Като тръгнем от древните игри и минем през сегашните. Спорт, който го има даже в религиите и в свещените книги. Какво им стана на тези в МОК, че с лека ръка искат да пратят историята на бунището? Нищо. А борбата къде сбърка? Никъде, казват хората на Жак Рох и вдигат рамене. Все някой трябва да изхвърчи, допълват те. Защо точно борбата? Мотивът е "нисък индекс на популярност". В същото време за олимпийските съревнования на борците в Лондон са били продадени 113 851 билета от 116 854 налични.
Състезанията на тепиха са гледани средно от 23 млн. зрители и максимум от 58,5 млн.
Може би причината МОК да пореже борбата е съвсем прозаична и лесна за отгатване.
Става въпрос за пари. В случаят явно много, ама много по много. Спортът отдавна не е нищо друго освен бизнес, а Олимпийските игри най-вече.
Ако някой все още вярва в принципите на Кубертен, то явно е сбъркал мястото и времето. От 80-те години насам стана ясно, че те са просто прикритие за големи игри, политика и бизнес за милиарди. Изборът на Аталанта за домакин на юбилейните летни игри трябваше да изтрие завинаги от главите на всички романтичните образи. Сега е ред и на борбата. "Явно бяхме прекалено сигурни, че няма да ни пипнат, и не направихме нищо", обявиха родните спецове в борбата. Същото твърдят и колегите им от цял свят. За тях виновникът е един - Рафаел Мартинети, шефът на Световната федерация по борба. Който не защитил правото на борбата да остане под петте кръга. Но дали само той е лошият. Според мнозина - едва ли. Самата борба загуби блясъка си. На последната Олимпиада липсваха големите имена. Шампиони от ранга на Юсеин Болт, Майкъл Фелпс, дори и един Брадли Уигинс, който даде положителен тласък на спорт като колоезденето, пълен иначе с допинг афери. Да не говорим за тениса. Олимпийският медал не е нито титла от "Ролан Гарос", нито "Уимбълдън". Но спомените от Лондон за мача между Мъри и Ноле, както и титаничната битка Федерер - Дел Потро, още са живи.
Новите правила също се оказаха нож в гърба на борбата. Срещите станаха тегави, трудни за гледане. А правилото с репешажите може да обърка всички. Падаш, а после си с медал! Това е чудо на чудесата.
И накрая стигаме до най-съществения въпрос.
Колко трика за борба са били продадени? Сложете срещу тях маратонките на Болт или дори фланелките на мексиканските национали по футбол. И ще ви стане ясно накъде отиват нещата? За хората от МОК е ясно - борбата да си ходи. Особено когато напира спорт като голфа. Там от стика до часовника всичко струва много пари.
Да не говорим за уиндборда - яхти, бордове, неопренови екипи. Пак пари, каквито явно международната федерация по борба не иска да дава. Е, сега ще трябва да се бръкне, а и да се промени. Защо не кеч, казват някои. И сигурно са прави, след като Скалата, Гробаря, Трите хикса и т.н. пукат залите по шефовете. Едва ли това е спасението. Но трябва да се действа. Да се върнат атракцията, големите шампиони. Иначе ще плачем, няма борба - няма България.
Не трябва обаче да чакаме само другите, големите като САЩ, Русия, Япония, Турция. Нека се запитаме: А ние какво направихме за борбата? Къде са Валентин Йорданов, Боян Радев, големите треньори? Само зад една Станка ли ще продължаваме да се крием?
Андрей Андреев
Стандарт
